Шекспир в нови библиофилски издания

Премиерата се водеше от издателя Иван Гранитски, директор на издателство „З. Стоянов“. Той разясни съдържанието и целта на мащабния проект: „Тези две безценни издания са посветени на 450 години от рождението на Шекспир. Те са част от една серия, озаглавена "Божествен дух“, която обхваща вече 22 издания. Идеята възникна преди десетина години в сътрудничество с нашия голям художник и оформител на книгата Кънчо Кънев. Първите книги, които се появиха в тази серия, бяха „Кентърбърийски разкази“ и „Изгубеният рай“. Идеята беше европейските и български класици да бъдат илюстрирани с творби на световни художници. Най-новото издание съдържа: английският оригинал и три превода на „Хамлет“ (от Гео Милев, Валери Петров и Александър Шурбанов) и „Сонети“ – оригинал на английски език и преводи на Владимир Свинтила, Валери Петров и Евгения Панчева. Тези луксозни томове ще бъдат предоставени като дарение за Националната библиотека и на другите депозитни библиотеки. В продължение на почти един век тези преводи не остаряват, имат своето значение за развитието на българското общество, за читающата публика. Разбира се, добре съзнаваме, че това не са издания за масовата публика. Бяхме движени от мисълта на Пенчо Славейков, от прочутия му предговор към книгата на Яворов, където се казва: „Това не е поезия за фасулковци!“ Тези издания казват на обществото, че във времето на чалгата и разпада на ценностите има и други важни неща освен материалните, има духовни ценности! Кънчо Кънев е последният мохикан-архитект на истинското издаване на книгите като едно произведение на изкуството, самостойно от съдържанието. През последните години той поднесе и три недостижими издания: Библията с 163 гравюри на Гюстав Дюре и две библии на българския народ – „Записки по българските въстания“ и „Строители на съвременна България“.

Проф. Александър Шурбанов разясни не само съображенията за новото издание на „Сонетите“, но и навлезе в тънкостите на преводаческото изкуство: „Сонетите станаха любимо четиво за българите след 1957 г., когато излязоха в превод на Владимир Свинтила. Днес имаме вече 5 пълни превода на сонетната поредица на Шекспир, с което можем да бъдем горди. Ние се включваме в реда на нациите, които са цивилизовани. Шекспир е мерило за цивилизованост в Европа. Има страни като Германия със 70 превода на Шекспир, но и ние сме в предните редици. Какво е характерно за сонетите? Те са сладостни, благозвучни, привлекателни с една пленителна образност и един хубав поетичен език... Но в този период цяла Европа е залята от сонетна вълна. При Шекспир обаче има едно потъване в метафизична дълбочина, една парадоксалност на мисленето – оттам идват капаните, уловките при превода. По онова време – 16. в. – английският език е прекалено свободен, бих казал, че е в „течно състояние“. Шекспир се възползва от това, започва да копае езика, както той умее – още граматиката не е заковала езика в оковите, които ще се появят през 18. в. Това е факт – една оригиналност, която Шекспир използва, разчитайки на полисемантичността на думата – тя играе с всичките си възможни значения. Това е трудна задача за преводача. За Шекспир често се казва, че има страшно богат език. Това не е вярно! Той борави с 18 000 думи, а Вазов – с 40 000 думи. Как тогава да си обясним това усещане за богатство? Именно чрез тази полисемантичност...“

Проф. Шурбанов даде конкретни примери с многозначността на английските думи, визирайки различен контекст в сонетите. Той съпостави и преводите на тримата преводачи в точно определени стихове – по отношение на проникване в образите и разбиране на синтаксиса.

За новото издание на „Хамлет“ говори проф. Георги Каприев: „В българската култура има един особен страх, често чуваме репликата: „Има вече превод на еди-кой си, защо ни е необходим друг?” Този страх показва един инфантилизъм на културата. В Италия има 4 превода на „Критика на чистия разум“ и никой там не се учуди, когато се появи четвъртият превод. Чингиз Айтматов казва: „Преводът е обратната страна на килима“ – един разкошен образ! Преводачът, интерпретаторът е едновременно натоварен и натоварващ. Когато той тръгва към един текст, трябва да подбере един от смислите, една от пътеките и да остане сам, за да прозвучи категорично неговият превод. Затова множеството погледи на преводачите към един и същи текст могат да ни помогнат да прочетем автора по нов начин...“

Проф. Каприев даде примери със статистика: в Народния театър за 100 години са поставени 7 и половина постановки на „Хамлет“ в различни преводи. Той подчерта, че „Хамлет“ е любимата пиеса на Шекспир за преводачите – цели 18 превода, и проследи политическият отпечатък върху всеки превод, като даже изследва взаимните им влияния, диалогичност и дистанцираност. Проф. Каприев определи новото издание на „Хамлет“ като стратегическо – една инвестиция за културата: „Тези издания работят за културната памет. Паметта е действащ инструмент на културата. Аз съм много щастлив, че има даже два – и то какви само! – действащи инструмента на културата!“