Сергей Устинов с нов криминален роман на български

Сергей Устинов по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева

В горещия криминален жанр става все по-горещо, благодарение на редица български автори, но и на доста преводна литература. В тази благодатна ниша издателите не могат да се оплачат от читателски интерес. За втори път на българския книжен пазар се появява роман на Сергей Устинов. Преди две години и половина издателство „Enthusiast“ публикува друг негов, доста нашумял в Русия трилър – „Непреодолимо желание“, в превод на български език на Надя Попова.

Сега същото издателство организира на 2 декември 2014 г. в книжен център „Гринуич“ премиера на неговия нов криминален роман – „Стъклената къща“, преведен отново от Надя Попова.

Издателката Виктория Бисерова каза, че е изключително щастлива, че авторът е пристигнал специално за премиерата, въпреки кратките срокове, в които се организира събитието: „Убедена съм, че това е книга, която българският читател очаква отдавна. След успеха на „Непреодолимо желание“ през 2012 г., беше крайно време да представим нова книга от Сергей Устинов. Той е автор на много романи и заснети по тях филми и телевизионни сериали с остър сюжет, които са признати за еталон в жанра. Със „Стъклената къща“ пред читателя отново е налице великолепен образец на детективски роман, в който интригата се движи от страх, алчност и ненавист, които заемат мястото на минала любов. През 2001 г. по романа е заснет детективски сериал от 8 епизода. През следващата седмица предстои Панаира на книгата, така че литературното говорене започна. Благодаря на всички, които помогнаха за реализирането на тази книга, на г-н Устинов, който се довери на нашето издателство, и на г-н Любомир Левчев, който ни събра.“

Надя Попова говори подробно за творческото си взаимодействие с автора и тайните на преводаческата си лаборатория: „Удоволствие, дори бих казала щастие е да четеш такава книга, но още по-голямо удоволствие е да я превеждаш: признавам си, че започнах да превеждам преди да съм прочела книгата докрай. Аз не просто я превеждах, а я съпреживявах. Сергей Устинов е майстор на криминалния жанр. Неговите книги коренно се различават от този вид криминално четиво, с което бяхме залети през последните години – книги, които се създават сякаш на кубик или на тон, пишат се с лекота по някаква матрица; главният герой е супермен, леят се реки от кръв, но не остава нищо в съзнанието ни. Сергей Устинов не случайно е приятел и ученик на легендарните братя Вайнер и Юлиан Семьонов, неговата проза е психологическа: героят му преминава от книга в книга – частният детектив Стас Северин е един свръхпрофесионалист в своя занаят, но и една много интересна личност – човек, който има богат душевен живот, не се е преситил от мръсотията, в която е принуден да рови. Той е авантюрист по дух, образован и мислещ човек. Такъв е и самият автор – той не само те въвлича в повествованието, но пътьом читателят научава множество странични неща, защото той е майстор на детайла – води те в лабиринта на един сложен сюжет, в много пластове, с допълнителни знания, сякаш странични, но пак – важни за тъканта на книгата... На младини Сергей Устинов е работил като криминален репортер, но той има невероятно въображение, което надгражда нещата, книгата е с блестящ диалог, динамичен сюжет, изненадващ финал.“

Сергей Устинов беше лаконичен в посланието си към българската публика: „Учудих се, че журналистите, които правиха интервюта с мен тук, ме питаха не само литературни, но и политически въпроси. От тези разговори аз разбрах две неща: първо, ние в Русия не разбираме какво се случва в България, а българите не разбират какво се случва в Русия; второ, народите ни не се намират в най-добрия период на своето съществуване. Мисля си, че нашите народи са обединени от толкова дълга, хилядолетна история, че някакви текущи промени в политиката не биха могли да повлияят на това. Нека помним едно нещо: тази книга е напечатана от буквите, с които е напечатана и на руски. Това е кирилицата, която ни обединява и която сме взели от Кирил и Методий. История, литература, култура – всичко това ни обединява.“

Беше прочетено послание от Любомир Левчев: „Скъпи Сергей, прегръщам те братски и те поздравявам с публикуването на български език на втори твой роман – „Стъклената къща“. Ти пак успя да превземеш едно от най-престижните софийски издателства – „Ентусиаст“. Криминалният свят, в който сме навлезли, се нуждае от противоотрова. Желая успех на благородните ти творчески задачи!“

На финала Сергей Устинов призна, че приятелството му с Любомир Левчев е много ценно за него и го е довело в България.