Западните покрайнини – незарастващата рана на България

Събитието беше под патронажа на Маргарита Попова – вицепрезидент на Р България, а идеята за осъществяването му е дело на Горан Благоев (БНТ) и на Столичната библиотека.

Акцентите бяха поставени върху тематична документална изложба, открита същата вечер, хронология на събитията, спомени на Светла Попдимитрова (дъщеря на Емануил Попдимитров) и документален филм-колаж за Западните покрайнини, в който бяха използвани кадри от заснети в различни години два филма (с автори Милена Милотинова и Весела Смилец) за нашите сънародници, останали откъснати от родината.

Паметната вечер се водеше от Горан Благоев. Последователно той даваше думата на Юлия Цинзова, Маргарита Попова, Веселин Методиев, Светла Попдимитрова и др.

Юлия Цинзова каза: „В изложбата можете да видите най-старите издания, посветени на Ньойския договор. Тук има и уникални издания на книгите на Емануил Попдимитров, благодарение на Регионална библиотека – Кюстендил. За нас е много важно посланието „Не сме разделени“ да се превърне във послание за младите хора „Вие не сте разделени“. Столичната библиотека работи с библиотеки и обществени организации от другите балкански страни. Току-що завърши един нов проект с участието на над 300 млади хора: те са отворени и свободни. Използвайки дигитализирана информация, ние ще си партнираме още по-свободно, за да могат младите да бъдат заедно, вкл. и с лични посещения... А сега искам да връча на г-жа Маргарита Попова фототипно издание на най-старата книга, която имаме при нас –  Мавро Орбини „Царството на славяните“ (1601 г.), както и още едно издание на Столична библиотека – „През стената“, резултат от конкурс за есе между младите хора от пет балкански държави заедно с Палестина и Израел: това е нещо много важно, защото те пишат, че не искат да има стени, не само граници, но и стени в културата. И третото издание, което искам да Ви подаря, е в резултат от нашето трансгранично сътрудничество.“

Вицепрезидентът Маргарита Попова направи пространно историко-културно изложение, в което се казва: „Аз имам отношение към историческата памет. Откакто съм на този пост, често повтарям, че единствената формула за успех и напредък е между нас да бъдат установени отношения на човеколюбие и сътрудничество, което е единствената гаранция да се придвижи нацията напред. Но за да се случи това, няма как да пренебрегнем задължението да живеем исторически. Ако не се помни миналото, няма настояще, а ако няма настояще, няма перспектива за бъдеще. Благодаря на президента Петър Стоянов, който е тук. Искам да се обърна към интелектуалния елит, към наследниците на Емануил Попдимитров, които са тук. Събрали сме се заради едно трагично събитие, случило се пред толкова години. Но на неговия фон изпъква една велика личност – Емануил Попдимитров. Той е защитникът на една от българските каузи – обединителната кауза. Но той е и прекрасен лирик, философ, общественик, изключително образован и прозорлив. Като творец оставя блестящи произведения на символизма, в които причудливо е вплетен и българският фолклор, и френският символизъм, и немският романтизъм. Но той направи и нещо нечувано – отиде в Женева на конгрес на малцинствата и чрез блестящата си реч, произнесена на френски език, направи така, че Европа да чуе за българското малцинство в Сърбия и то да бъде признато от Европейските сили. Тогава те разбраха, че Ньойският договор е причинил нечувани злини на народа ни – от морална, историческа и психологическа гледна точка. Днес тук са хората от Босилеград и Цариброд, те пишат книги за тези времена. Сред тях е моят приятел Иван Николов, председател на Културно-информационния център в Босилеград. Искам да знаете, г-н Николов, че днес аз бях мислено с Вас. Знам, че на този ден Вие полагате цветя на паметника на Левски в Босилеград. Вие сте един от радетелите за добруване и по-добър икономически живот за нашите сънародници в Западните покрайнини, с които никой не би могъл да ни раздели. И кой ли би могъл да ни раздели? Духовната връзка, кръвната, езиковата връзка е по-силна от всичко! Тази паметна вечер е доказателство за това... По повод разделянето на 25 села чрез „Черната сръбско-българска граница“ Стилиян Чилингиров написва: „Вие, които искате да знаете какво е неправда и какво е рана в живото тяло на един народ, елате непременно, елате тука, два пъти елате, ако сте българи.“

Маргарита Попова припомни факти от многохилядните протести, залели страната ни след подписването на договора; припомни речи на Ем. Попдимитров, спря се на драмата на тракийските българи от Беломорска Тракия и делото на Любомир Милетич, на други превратни исторически моменти, завършвайки: „Нека днешните политически лидери не забравят, че животът е истински, когато се живее в името на родината, на истината и на отговорността пред хората, защитавайки националната кауза. Мирът, свободата и човешкото достойнство са категории, които са по-силни от всеки един от нас поотделно. И единственият начин да ги защитим, е да сме заедно, както сме тази вечер. Всяко злодеяние ражда ответно злодеяние. Много често управниците забравят кои са коренните интереси на народите и вършат неща, които нямат нищо общо с мира и добросъседството. Питам се днес: готови ли са нашите управници да отстояват интересите на нашите сънародници в Западните покрайнини и Източна Тракия? Не е достатъчно да подписваме договори, които озаглавяваме „договори за мир, сътрудничество, добросъседство, уважение“. Важното е да ги напълним с истинското им съдържание. Затова – поклон пред българите, които живеят там и се борят за своите права на българско малцинство! Ние имаме шанс да живеем в европейското семейство, искаме към нас да се присъединят и нашите съседи, така Европа наистина ще бъде силна. Сърбия обаче трябва да изпълни своите задължения към нашите сънародници, тогава ние ще ги подкрепим за членство в Европейския съюз.“

Доц. Веселин Методиев разказа някои лични емоционални моменти, свързани с неговите предци, и направи бърз преглед на историческата обстановка на Балканите в началото на 20-и век: той говори за „българското икономическо чудо“, за победите на армията ни в трите войни, за строителите на модерна България (Константин Стоилов, Симеон Радев и др.), за демагогията на западните дипломати и други катастрофални несправедливости в историята. Той припомни следното: „Отчаяните българи в деня на националния колапс – 27 ноември 1919 г., чрез един многохиляден митинг тръгват и отиват пред дома на Вазов – духовния ни водач. Поетът излиза пред множеството, опитва се да каже няколко думи, но не успява и се разплаква. Тогава цялото това море от хора пада на колене... Това е трагичната метафора на една невероятна покруса... Днес ние не можем да се чувстваме свободни и достойни членове на Европа, ако не сме със самочувствието на достойни българи!“

На финала на вечерта звуча великолепното стихотворение на Емануил Попдимитров „Баща ми“, последвано от спомените на Светла Попдимитрова.