Георги Николов разгърна „Навлизане в миража“

Георги Николов по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева

Столицата е притегателен център за всички автори от страната, когато се роди нова книга. За втори път през тази година Георги Николов реализира премиера на своя нова поетична книга пред софийската публика. През април той представи „Двойното дъно на небето“ – кратки поетически форми, основани на колажността от митообразни, библейски мотиви и съвременни притчи. На 24 ноември 2014 г. поводът беше „Навлизане в миража“ (издателство „Потайниче“, 2014), когато в клуб „Рубаят“ (НДК) се събраха десетки приятели, колеги и почитатели на словеното творчество, за да поздравят автора и да чуят стиховете, които са плътта на този мираж: любовта и иронията, еротичността като статуя, снимка, филм и... плетиво; рисунъкът от чувства в най-невъобразимите кръгове от докосвания, които само поетическата илюзия е способна да проектира.

За „Навлизане в миража“ говориха редакторът на книгата –  поетът Гриша Трифонов, близък приятел на Георги Николов още от ученическите години, и поетесата Виолета Христова.

В типичния за него лежерен тон Гриша Трифонов направи бърз преглед на излязлото изпод перото на Георги Николов: „Това е петата поетическа книга на Георги, той има и две прозаически, защото много добре знае, че Нобелова награда не се печели само с поезия, трябва да се пише и проза. Ние сме съученици и приятели от деца: животът така тръгна, че първо при мен се случва нещо, после при него – аз издадох първа книга и получих наградата „Южна пролет“, по-късно той издаде книга и взе „Южна пролет“. Така че, ако иска да вземе Нобелова награда, не само трябва да пише романи, а трябва да изчака първо да я взема аз. Сигурен съм, че в България няма двама автори от един град и от един клас, които да са носители на „Южна пролет“, така няма да има и други двама съученици Нобелови лауреати...“

Георги Николов отвърна в същия автоироничен стил: „Благодаря на Гриша, аз си знам, че от 15 минути слава днес поне 5 са за Гриша Трифонов. Беше много рисковано да го поканя за редактор, защото той е способен да редактира не само любовна лирика, но и самата любов...“

В експозето си Виолета Христова набеляза основните акценти от присъствието, стила и тематичните ядра, характеризиращи личността и творчеството на Георги Николов: „Когато го видях за първи път, той току-що беше получил наградата „Южна пролет“ за дебютната си книга „Центурион на прага“ (1994), а аз я разнасях в чантата си, показвайки я като чудо невиждано и дори не подозирах, че мога един ден да се запозная на живо с нейния автор. Но тогава така беше с авторите – нямаше фейсбук и те си ходеха по света съвършено анонимни и несрещнати... По-късно в музея „Гео Милев“ в Стара Загора с Георги Николов станахме част от едно поетично братство – уникално сърдечно обединение, в което с различна честота гравитираха: Валери Станков, Румен Денев, Веселин Стоянов, Гриша Трифонов, Владо Янев, Георги Николов, Женя Димова, Георги Янев, Христо Карастоянов. Днес, години по-късно, заедно с още десетина поети създадохме ново обединение – кръг „Смисъл“ – с една основна идея: да общуваме повече помежду си, да се повдигаме сами и да си светим с лична светлина във времена, когато май трябва да направиш някоя магария или на маймуна да се престориш, за да сепнеш медийния интерес, за да привлечеш читателското око, втренчено все повече в псевдоновото, в натъкменото, в скалъпения контекст... А какво пишеш, какви викове стискаш между зъбите си, май никого не интересува. Тази връзка направих, четейки един чудесен текст на Георги Николов за литературните столици и провинции: с артистично самочувствие той се надсмива над българските литературни нрави... Но в книгите си Георги Николов е мъдър поет, с оригинален поетичен изказ, с точно око, с неподражаемо чувство за хумор и категорично присъствие в нашата литература. За разлика от много автори, които сякаш цял живот пишат едно и също стихотворение, Георги Николов винаги се е опитвал да влиза в различни литературни кожи, да носи различни творчески профили и и да показва на читателите си изненадващи и нови физиономии... Тази книга е изцяло любовна книга – любовта е основна и единствена гледна точка, втренчен поглед към една съвършена любима, която се съблича, облича, пресича улицата, плете и разплита, ухае или просто позира. Николов тъче една фина асоциативна мрежа, в която любимата е вид персонаж, един непрекъснато променящ се, вглъбен и проникващ, игрови и същевременно сериозен свят; опитва се да я види през всички възможни ракурси...“

Георги Николов благодари на издателя си Христо Пацов, на Виолета Христова и на Нели Лишковска, която вече е публикувала рецензия за новата книга.

В авторския рецитал звучаха десетина стихотворения от „Навлизане в миража“. За книгата говориха още: Кирилка Демирева и Нели Лишковска.

Гриша Трифонов обобщи, този път сериозно: „Най-интересното в тази книга е, че Георги е вкарал в нея почти всичко, което е чел и гледал като филми и картини, а той е преживял естетически много. Но не ни го казва натрапчиво, а е напълнил поетически самата си ерудиция, за да я използва в този мираж... Той не пише поетичен пътепис за пътуване към миража на любовта, а едни ранни мемоари за това пребиваване в миража, затова мисля, че се е справил изключително добре, тази книга отговаря абсолютно на своя автор: т.е. няма разминаване между автор и лирически герой, има пълно сливане с обекта, за когото пише... Той успява да вплете толкова много понятия, факти, действителности, които се оказва, че също са любов.“

Авторът беше поздравен от колегите си Васко Жеков, Петър Чухов, Йото Пацов, Христо Едрин, Светла Георгиева, Илеана Стоянова, Иван Ненков, Георги Атанасов и др.

От новата книга:

Георги Николов

ограмотяване по брайл

разгръщам те
в тъмнината
като брайлова книга
гладка си
като стихотворение
без препинателни знаци
бодат само
двете буквички
на гърдите ти
не мога да ги свържа
в дума
нито по-нататък
в изречение
(любовта ни описва
големи житни кръгове)
но се зачитам
в теб