След-и

Рондото на сън и действителност

Владимир Левчев представи „Сънувани“

Рондото на сън и действителност

Владимир Левчев по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева


На 20 ноември 2014 г. в книжарница „Хеликон - България“ Владимир Левчев представи сборника си с разкази „Сънувани“ (Издателство „Жанет 45“, 2014).

Подробно за книгата говори литературният критик  и редактор на творбата Митко Новков: „Тази книга е много особена, защото в нея има една кръговост. Но това не е кръговост на събирането, на взаимното притегляне, а по-скоро е кръговостта на едно отблъскване, на бягството един от друг; центробежна кръговост, която въпреки това си остава – като една разширяваща се вселена. В нея има две реалии от нашия живот, от българското ни битие – едното е абсолютно нищо неслучващото се социалистическо битие, при което „хойкането“, безцелното движение по улиците си беше един екзистенциален маркер на микрокритицизъм. Един отказ да се живее в онази лъжа. Едно неучастие или пасивна съпротива... Когато тази книга попадна в ръцете ми за редактиране, си казах, че тя показва онова време в цялото му безсмислие и бездействие. В първата част на „Сънувани” имаме соц-а във всичките му пустоти. От другата страна идва втората част – онова изпълнено с напрежение, с действия и противодействия време, каквото беше времето на 90-те, което ни връхлетя или ние връхлетяхме в него. „Юрнахме се в 90-те“ – по думите на Мишо Неделчев... Това „юркане“ ни направи хора, които по някакъв начин оформяха едно свое съществуване именно през това да бъдат по-действени, по-активни. Този екшън в книгата е показан през един американски период на Владо Левчев, чрез герои, които се опитват да се адаптират там и в целия този опит намираме осмозата на онова предишно време, което до такава степен е навлажнило душите ни, че на нас ние е изключително трудно да се освободим от него. Дори днес доста хора не успяват да се освободят от онова безвремие. Така се оформя този кръг – в цялото това сънуване възниква една гигантска измама, неразгадавайки я, ние вървим през света измамени, мислейки, че мамим другите. Разказът „Астероид“ е ключът към разгадаване на книгата, защото е разказ за сън – не е ясно кой сънува, кого сънува, какво сънува... Всъщност тези две антагонистични битиета не са ли епизодите от един и същи сън, който ние възприемаме като различно време? Не случайно последната дума в книгата е „едно“. За да се разбере, че всички ние сме едно.“

Владимир Левчев прочете откъси от разказите „What a Difference a Day Made“ (1960) и „Жизел“.

На въпросите на публиката авторът даде някои разяснения: „Някои от разказите в книгата съм писал в края на 80-те и началото на 90-те години, други през последните години, всичко съм редактирал и за първи път сега издавам разказите си в книга.“

Проф. Михаил Неделчев провокира белетриста с въпроса: „Защо вие, професионалните български писатели, които заминахте за САЩ, бидейки вече известни тук, сте толкова лаконични в описанието на Америка, а други, по-млади, които там прописаха и станаха писатели, се завърнаха и много мощно донесоха Америка тук, постигайки голям престиж и читателски интерес? Защо вие сте толкова деликатни в своята визия за Америка?“

Владимир Левчев: „Мисля, че човек колкото по-дълго живее в Америка, толкова по-трудно пише за нея. Има, разбира се, журналисти, които пристигат там за седмица и веднага пиша стотици страници с такова „познание“, което аз, живеейки там 10 години, трудно можех да си позволя. Дори когато се завърнах преди 7 години, пак ми трябваше известна дистанция, за да започна да пиша за живота си там. Точно във втората част на тази книга се проектира животът ми в САЩ.“

Проф. Михаил Неделчев уточни, че е ходил десет пъти в Америка, но не е видял тази действителност, която много от нашумелите днес у нас писателите описват: една маргинална Америка.

В резултат на въпросите от публиката възникна свободен разговор за разликите между критическия реализъм и социалистическия реализъм, за кинематографичността на разказа „Жизел“ и възможностите за филмирането на сюжетите в книгата, за популярността на Балканските държави в САЩ през 90-те: „Тогава България беше изключително популярна в САЩ, бяхме известни със спасяването на българските евреи, въобще – усещаше се едно много добро чувство към нас,“ допълни Владимир Левчев.

В разговора участваха Митко Новков, проф. Михаил Неделчев, доц. Георги Лозанов, Олга Арнаудова, Емилия Миразчийска и др.

 

Автор: Анжела Димчева
21.11.2014 г. 14:40
Посетено: 785
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/20352-rondoto-na-san-i-deystvitelnost