След-и

Нов литературен хит на пазара

„Калуня-каля“ – премиера в София

Нов литературен хит на пазара

На снимката: Деян Енев представя съпругата на Георги Божинов - Минка, и неговите две дъщери - Милка и Яна.
Фото: Анжела Димчева


„Калуня-каля“ – единственият роман на Георги Божинов, беше представен от Деян Енев миналата вечер в книжарница „Гринуич“. Авторът е починал преди десет години и е непознато име за четящата аудитория. През тази година се навършиха 90 години от неговото рождение.

За непосветените ще кажем, че от осем месеца Деян Енев подхвърля в общественото пространство, че е преоткрил истински шедьовър за Априлското въстание, излязъл през 1988 г. в ограничен тираж и останал незабелязан от критиката и читателите. Днес издателство „Хермес“ отново ни го поднася именно след продължително издирване на наследниците на Г. Божинов и кампанията, проведена от Енев.

Вечерта беше открита от търговския директор на издателство "Хермес" Валентин Георгиев, който оповести, че подобна книга досега не е издавана от тях.

На премиерата се събраха едни от най-известните съвременни писатели – Никола Радев, Боян Биолчев, Валентин Караманчев, Георги Величков, Христо Стоянов, Любен Петков, Мюмюн Тахир. Деян Енев беше категоричен, че по писателско майсторство „Калуня-каля“ може да се сравни с „Татарската пустиня“ на Дино Будзати или с „В очакване на варварите“ на Нобеловия лауреат Дж. М. Кутси; а в българската литература – единствено с „Железният светилник“ на Димитър Талев: „Тази книга заслужава да се нареди сред първите произведения на българската литература. В моите усилия бях подкрепен от: издателство „Хермес“, Никола Радев, Валентин Караманчев, Георги Величков, както и от роднините на Георги Божинов.“

Подробно за значимостта на това литературно произведение говориха проф. Божидар Кунчев, Валентин Караманчев, Бойка Асиова и Димитър Русев. В своите бележки, озаглавени „Роман за смисъла и безсмислието“, проф. Божидар Кунчев акцентира върху достойнствата на романа като проблематика и език: „Тази творба без уговорки трябва да наредим сред онези художествени произведения, завоювали правото си да бъдат четени винаги... Романът е исторически и неговият сюжет ни връща в размирното и драматично време на предосвобожденската епоха, в годините на Априлското въстание. Но Г. Божинов е поискал да не остане в рамките на патриотичната тема, да не пише за патоса на предците ни. Събитието е споменато, но авторският замисъл е друг: да се разкрие истината за човека и живота, които са в пространството на непреходното, универсалното и общочовешкото... Прозренията в романа, предизвикващи напрегнат размисъл, са в съзвучие с мислите на нашия съвременник... Калуня е един от най-ярките и запомнящите се персонажи, които съм срещал в нашата литература, символизира бунтуващия се човек, устремен към истините в живота – той живее сред изкушенията и съблазните, с напреженията на съвестта и разума си, непрекъснато се пита доколко е прав. Той е бунтът на съзнанието, невинаги докрай прояснено, той е съчувстващ, помагащ, ангажирал се да накаже злосторниците, погубили българското село, но и недоверчив, с благородството на милостивия. Той ще изживее дните си и ще бъде погубен от злото, за да остане завинаги у нас мисълта за съдбата му.“

Писателят Никола Радев отбеляза: „Георги Божинов е наплатил за живота си с книгите, които е написал. Това издание по някакъв начин умива очите на неговите съвременници, на всички нас, на България.“

Валентин Караманчев направи задълбочени аналогии в библейски и общолитературен смисъл за изгряването на романа в днешния ни ден: „Тази вечер ние присъстваме на възвисението на една книга... Четвърта глава се казва „Калуня иска да оправи света“, а пета глава се казва „Светът не иска да бъде оправен“. Това прозрение довежда този роман до наши дни и отвъд нашите дни. Тепърва ще го осмисляме. Това прозрение го няма нито в „Мехмед Синап“ на Людмил Стоянов, нито във „Време разделно“ на Антон Дончев, нито в „Дивите разкази“ на Хайтов. Калуня за мене е най-трагичният образ в нашата литература. Да си се родил за добро, да вършиш все добро, а да излиза все лошо. Това е трагедията на нашата нация. Георги Божинов е първият, който разказа за кланетата над българомохамеданите през 1912-13 г. в село Жижево, област Чеч. Днес пак политиците се карат за помаците, делят ги, а не виждат, че хората там не искат друг да ги оправя по свой тертип. Това са невероятни прозрения на Божинов за българомохамеданите. Той създаде шедьоври в три жанра: в пътеписа, в късия разказ и в романа. Аз съм убеден, че неговите произведения ще се наредят сред класиката на българската литература.“

Писателката Бойка Асиова продължи темата с личните си впечатления от фигурата на Георги Божинов: „По стечение на житейски обстоятелства аз срещнах Георги в Благоевград. Помня много добре колко магнетичен беше, но и колко недостъпен! Той казваше, че няма приятели, а има събеседници. Да си негов събеседник беше голям комплимент. Сега по повод възкресяването на книгата му установявам, че аз не съм знаела нищо за мащаба на трудния му живот. Като безработен журналист той е шетал из Чеча, из нашия край и е събирал такива невероятни познания за природата, за мъжа, за жената, за животните, за водата... Изключителен език! Той е създател на нови думи – невероятни авторски неологизми, които така органично са се вплели в нашия език, че вече не са негови, а принадлежат на читателя. Наистина на тази книга трябва да ѝ се помогне!“

Димитър Русев каза: „Докато четях, имах чувството, че Георги Божинов пише на някакъв нов език, абсолютно новосъздаден, новороден; език, който не е амортизиран по никакъв начин, толкова свеж, плътен и истински. Лично аз не съм имал подобно преживяване при четенето на нито една друга книга.“

На финала на премиерата Деян Енев направи и едно чистосърдечно признание: „Защо наистина се занимавах с тази книга? Това е роман, който аз никога не бих могъл да напиша, но много би ми се искало да напиша.“

С аплодисменти многобройната публика посрещна роднините на писателя Георги Божинов – съпругата Минка и двете дъщери - Милка и Яна.

Очевидно у нас предстои пренареждане в значимостта на вече известни исторически заглавия.

 

Автор: Анжела Димчева
14.11.2014 г. 20:28
Посетено: 1718
Етикети: издателство Хермес, Калуня-каля, Бойка Асиова, Никола Радев, Деян Енев, премиера, роман, Георги Божинов, българомохамедани, Димитър Русев, Валентин Караманчев
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/20293-nov-literaturen-hit-na-pazara