Добромир Банев представи "В понеделник ще е късно"

На снимката: Добромир Банев по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева

Най-кратката премиера, но с най-дълго продължилото раздаване на автографи – така ще бъде запомнено представянето на новата поетична книга на Добромир Банев „В понеделник ще е късно“ (издателство „Лъчезар Минчев“, 2014 г.). В претъпканата книжарница „Хеликон – България“ в София не само не достигаше въздух, но и за пръв път на премиера книгите не стигнаха за всички желаещи да ги закупят. А някои си тръгнаха с по две или три книги, поръчани от приятели и съседи. След тази своеобразна „инвазия“ на поетическото кой би посмял да говори, че поезията е камерно изкуство? Видяхме едно духовно пространство, докрай дишащо за и от мерената реч – и най-важното: стотици млади хора – феновете на Добромир Банев са от новите поколения. Факт, който не може да бъде отречен.

Редактор на книгата е видната поетеса Маргарита Петкова, която в краткото си експозе анонсира най-важното за автора: „Добромир Банев е известен поет, който си намери място в тази литература и то – във все по-предните ѝ редици. Говоря за съвременното подреждане, защото след сто години ще е истинското подреждане. Вие всички сте го чели – и първата му книга, и изявите му във Фейсбук, и двете книги, които заедно създадохме. Радостно е, че издателят Лъчезар Минчев го прие като свой автор. Повечето от присъстващите тук са изкушени от перото и знаят колко е трудно да си намериш издател, който да се погрижи книгата ти да стигне до читателите в такъв вид, че да не се срамуваш. Смятам, че тази книга е безценна като съдържание, но и като оформление си струва усилията на цялото издателство. Заедно с Добри я направихме за два дена. Стихотворенията нямат заглавия, а са само с по три звездички. Така, на която и страница да отвори читателят, все ще си намери нещо подходящо за момента... Защото това е книга за любовта и в нея можете да намерите всяка една от нейните форми. И то наистина поднесена под формата на поезия... Радостна съм, че Добри ми позволява да приема една двадесета част от тази книга и като своя...“

Рециталът започна със стихотворението „Ах, колко мъка има по света“, прочетено от Маргарита Петкова.

Авторският рецитал на Добромир Банев включваше 6-7 творби от новата книга, „за да остане какво да четете и в къщи“, вметна поетът.

Изключително развълнуван от спонтанния интерес на публиката, Добромир Банев каза: „Това е празник за мен! Благодаря на издателя Лъчезар Минчев, който продължи да работи с мен след двете съвместни книги, които написахме с Маргарита Петкова! Благодаря на Маргарита, тя е не само великолепен редактор, но и страхотен приятел – откакто се познаваме (от година и половина), ние сме неразделни... Благодаря на всички мои почитатели, ако ви нямаше вас, моята поезия нямаше да бъде изкуство...“

Поетесата Виктория Катранова също се включи в премиерата с няколко думи: „Добромир Банев е един изключително щастлив човек! Първо, защото е надарен от Онзи, горе, с невероятен талант. Второ, защото негов приятел и редактор е голямата, великолепна Маргарита Петкова! Аз я наричам Кралица Марго – най-ярката съвременна българска поетеса. Добромир е щастлив, че има и такъв издател като Лъчезар Минчев, който издава само най-доброто. Хората те четат, Добри, дори те знаят наизуст: „Припадат още младите жени по тези застаряващи момчета...“

Опашката за автографи се извиваше през цялата зала и стигаше до изхода на книжарницата – нещо невиждано на ежедневните премиери на книги, с които е богата София.

От „В понеделник ще е късно“:

Добромир Банев

* * *

Припадат още младите жени
по тези застаряващи момчета…
Припадат. И жените са сами,
на токчета по жълтите павета.

Мъжете с побелелите бради
и с детската наивност във очите…
Челата им – набръчкани бразди,
душите им – за тях дори не питай.

Приседнали са в шумно кафене.
Заглеждани и искани са още.
Мъжете с бръчки казват „да“ и „не“ –
зависи със коя и колко нощи.

Едни обичат само за веднъж,
а други всяка вечер са с различни…
Честолюбиво е момчето-мъж –
приема всичко искрено и лично.

Припадат още младите жени –
по старите момчета се припада!
Изглеждат остарели отстрани,
но млада е надеждата им, млада.

Надеждата, че някоя жена
извън портфейла може да ги иска…
Копнеят споделена тишина.
И чакат. Стига да си струва рискът.