Паметник на Георги Марков в София

Неговите „Задочни репортажи за България“ са най-продължителната и нестихваща канонада срещу системата, излъчени по Радио „Свободна Европа“ в 137 емисии, един път седмично, в продължение на 32 месеца. Рядко могат да бъдат видени на едно събитие трима български президенти – действащият Росен Плевнелиев и експрезидентите Желю Желев и Петър Стоянов.

„Много пъти съм си мислил, че един ден всичко ще се знае – след 10, 100, 1000 или 10000 години...“, с тези думи на Георги Марков започна в София тържественото откриване на неговия паметник. Лентата преряза президентът на Р България Росен Плевнелиев, прозвуча химнът, след което Негово Преосвещенство епископ Константин, който от 33 години отслужва всички панихиди в памет на Георги Марков, отслужи кратък водосвет за освещаване на паметника.

В словото си президентът Росен Плевнелиев каза: „За мен е огромна чест да присъствам на откриването на този закъснял във времето, но не и в смисъла си паметник. С него почитаме делото на един от най-талантливите български писатели, работили по времето на комунистическата диктатура. Със своето остро перо и мощен глас Георги Марков се превърна в най-яркия пример на тежкия избор между свободата и примирението в годините, когато тоталитарната власт беше лишила българските граждани от основни човешки права и достойнство. Днес, когато отбелязваме 25 години от демократичните промени, можем да се обърнем към неговото духовно наследство, завещано в паметните му думи: „Единственият критерий за свобода, който историята е утвърдила до ден днешен, са правата и свободите, на които се радва отделният, обикновен човек.“ Словото на Георги Марков освобождаваше духовно българите още преди рухването на комунистическия режим, доказвайки, че човешката воля и достойнство са по-силни от цяла една тоталитарна система. Той не се поколеба да каже истината за антихуманната политика на комунистическия режим и плати с живота си за това, превръщайки се в светъл пример за гражданска и човешка доблест. В своите „Задочни репортажи за България“ той ни завеща най-точната и задълбочена панорама на обществено-политическите отношения в страната в мрачната епоха на комунизма. Самият той беше наричан невъзвращенец, родоотстъпник, изменник на родината. Но чрез своята ярка гражданска позиция Георги Марков ни показа какво е истинско родолюбие, какво е дълг към отечеството... Надявам се, че този паметник ще служи като мост към следващите поколения, които да преоткриват словата и делото на Георги Марков, за да не се превръща България никога повече в заложник на тоталитарна власт. Колкото и да беше силен комунистическият режим, той не успя да отнеме най-важното на човека – неговия избор да избере и да отстоява позиция. Такъв беше Георги Марков, нека се поучим от него.“

За близкото си приятелство с писателя говори неговият колега Димитър Бочев: „Смъртта на хора от духовния формат на Георги Марков е епохална. Благодарение на неговата саможертва ние виждаме по-точно цяла една епоха, защото в неговите творби се пресичат най-съществените конфликти на тази епоха. За мен убийството на Георги Марков е сравнимо само с убийството на Пушкин. Както то е пророческо явление за Русия, така и убийството на Марков е пророческо за България. Георги беше агент единствено и само на собствената си съвест и пълномощник на безмерния си литературен талант. Гибелта му съдържа едно дискретно послание: нека благодарните потомци обезсмъртяват творците ни в метал и камък, но нека от днес нататък българските писатели умират само от естествена смърт.“

В емоционалното си експозе Георги Мишев отбеляза: „Днешният ден е тържество на истинското гражданско общество! Затова – „Здравейте, граждани!“... Бронзовият мъж пред нас е като жив, завърнал се от дълго изгнание в отечеството, което той обичаше с чистото родолюбие на Вазов. Той бе тръгнал срещу тирана с ботевска решителност да умре за независимостта на своя роден край. Горчивата съдба сбъдна мечтата му. Той имаше само едно оръжие – неподкупното перо на Алеко, перото на истината, противоотровата на лъжата, на коварството на тайните служби и смъртоносния рицин на азиатския департамент... Да свалим шапка на доблестния българин от Америка д-р Лазаров, който претопи спестените центове в бронза за ваятеля... Така изглеждаше Джери, както го помним от онова време – обаятелен, естествен, артистичен, без суета и комплекси. Сякаш преминава сега през кварталната градинка, минувач като нас. Но той не беше като нас, той беше далече пред нас – убеден антикомунист. Тази дума показва кои са истинските българи, видели каква е в действителност тази кървава утопия, която раждаше посредственост и убиваше таланта. Той казваше: „Няма да ни унищожите, рано или късно ще победим страха!“

Д-р Георги Лазаров (дарител за построяването на паметника) беше съвсем скромен и лаконичен: „Делото на Георги Марков за мен е съизмеримо с делото на Христо Ботев. Бих искал да не забравяме творчеството на Георги Марков, защото иначе има опасност пак – за трети път – да се борим срещу диктатурата...“

За откриването на паметника в София пристигна специално и вдовицата  на писателя – Анабел Маркова. Нейното слово развълнува да сълзи присъстващите: „Георги прекара последните седем години от живота си в Лондон. Той вярваше, че в сигурността на Запада би могъл да пише каквото иска. Той никога не съжаляваше, че е отишъл на Запад. Но чувстваше много дълбока връзка с България, беше невъзможно тогава да се върне в родината, но той се опитваше да фантазира – казваше, че обмислял как може да дойде в България, без никой да разбере, само за 24 часа: да види родителите си и да се отбие в Клуба на писателите, даже знаеше какво ще си поръча там – сарми от зеле. И докато властите разберат, той ще замине отново. Днес, по един друг начин той се върна в България, но не за 24 часа... Благодаря на всички приятели на Георги, които направиха този ден възможен!“ 

От всички говорещи беше изтъкната ролята за осъществяване на паметника на: кмета на София Йорданка Фандъкова, скулптора Данко Данков, архитекта Петров, фирмата-изпълнител Strabag. Проектът е реализиран и с личната подкрепата на Росен Плевнелиев.

В есенните проблясъци на площад „Журналист“ паметникът се извиси над суетата на днешния ден, затрупан от стотици свежи цветя – израз на обич и почит.