Молитва за Душата на думите

На снимката от ляво надясно: Проф. Рашко Иванов, Валентина Радинска, Томислав Мариан Билоснич, Елка Няголова, Левена Филчева и Надя Попова. Фото: Анжела Димчева


В духовното светилище – Народния театър „Иван Вазов“, в дизайнерски стилизираното бароково пространство на Клуба на актьора, се стекоха десетки радетели на славянската идея, за да подкрепят един нов проект на Славянска академия. Под наслов „Душата на думите“ на 29 октомври в София гостуваха четирима известни хърватски писатели: Божидар Петрач – Председател на Дружеството на писателите, Желка Ловренчич – зам.-председател на Дружеството на писателите, Томислав Мариан Билоснич – председател на Дружеството в Задар, проф. Рашко Иванов – председател на Националната общност на българите в Хърватия.

В емоционалното си експозе поетесата Елка Няголова – председател на Славянска литературна и артистична академия, наблегна на важното в проекта, защото тук не става дума за обикновено гостуване на чужди творци или реципрочна преводаческа дейност: 

„В тази клубна атмосфера, в навечерието на Деня на будителите, искахме да се съберем не много, а точните хора, за да усетим душата на думите. Да си припомним какво беше казал за нашия език патриархът на българската литература Иван Вазов:

 „…Ох, аз ще те обриша от калта 
и в твоя чистий бляск ще те покажа, 
и с удара на твойта красота 
аз хулниците твои ще накажа.“

Но какво става днес: имаме усещането, че толкова думи се търкалят по тротоара – преекспонирани, загубили смисъла си, употребени и преупотребени, гримирани и разплакани под грима, безгрижни и гневни, измръзнали и прегрети, фалшиви и... фалшиви. Думи, които напомнят на продаваните в цветарските магазини цветя в тези пъстри целофани, в които цветето се губи. Минавайки по нашия, духовния тротоар, нека да ги прескочим и да потърсим онези думи, които са живи, които имат душа. Предстоят камерни вечери из цялата страна и в нашите филиали зад граница, които ще събират човеците с души. Форматите ще са различни – понякога от един, друг път – от група поети, веднъж – с акцент върху нашия език, друг път – в диалог между две и повече славянски поезии...“

От хърватска страна споделиха своето творчество и дейност Томислав Мариан Билоснич и проф. Рашко Иванов, а от българска страна им партнираха Валентина Радинска, Елка Няголова, Левена Филчева, Надя Попова.

Начало на диалога даде поетесата Валентина Радинска с нови творби. Последва подробен анализ на българското присъствие в Хърватия, направен от проф. Рашко Иванов: „Асимилацията е един процес, който не може да се спре, може само да се забави. Нашата цел е да запазим езика и самосъзнанието за културната значимост на българския етнос. В рамките на Югославия политиката на асимилацията е била много силна. До 1950 г. в хърватските учебници присъстваха десетина известни български писатели, постепенно до 1990 г. всички те изчезнаха. Сега наново се опитваме да върнем процеса. България прави много малко за българската общност в Хърватия. Политиците идват, обещават (средства, книги, преподаватели) и всичко свършва дотук. Преди в Загребския университет имаше десетки български студенти. Днес има годишно по двама-трима. В Хърватия обикновените хора не знаят почти нищо за България. Или те са заредени с доста изкривена информация. Редно е всички институции в двете държави да работят по обща програма. А не само да се разчита на епизодични връзки между университетите или академиите на науките.“ Проф. Рашко Иванов говори подробно за сп. „Родна реч“, което запознава хърватските читатели с българската история и култура. Той осветли причините, поради които новите поколения не желаят да учат български език. Наблегна на факта, че никога не е издаван хърватско-български или българо-хърватски речник. Разбира се, той адмирира дейността на Славянска академия и лично приноса на Елка Няголова за съвместната дейност – няколко хърватски автори са издадени в България, а и български автори – в Хърватия, както и една Антология на българската поезия (19.-20. век).

Елка Няголова показа съвсем новото издание на Антология на хърватската поезия (включваща 40 съвременни хърватски поети, в превод на Ивана Приморац и Елка Няголова, съставителство на Енерика Бийач), издание на Славянска академия, 2014 г., която досега е издала на български език отделни книги на Майа Джерек, Ружица Циндори, Диана Буразер; предстои да излезе книга на Енерика Бийач.

Свои стихове в оригинал чете Томислав Мариан Билоснич (а Елка Няголова представи нейните преводи на съответните стихотворения).

Диалогът продължи със стихове на Надя Попова, Елка Няголова и Левена Филчева.

Други важни факти, теми и топоси бяха: делото на Кирил и Методий, кирилицата и глаголицата, Башчанската плоча, базиликата „Сан Клементе“, делото на епископ Йосиф Щросмайер и братя Миладинови, както и ежегодните фестивали на поезията в Хърватия, защото това са общокултурни знаци, които е редно да бъдат припомняни.

На финала Елка Няголова връчи на Левена Филчева Специалната награда на Славянска академия, с която тя е отличена в рамките на Националния конкурс „Дора Габе“ за млади поетеси, завършил преди седмица в Генерал Тошево. Към наградата Л. Филчева получи и десет тома от най-добрите образци на съвременната поезия, издания на Славянска академия, както и правото да участва във фестивал на славянската поезия.

В този международен диалог се включиха и гостите в залата в лицето на: творците Михаил Белчев, Никола Манев, Найден Вълчев, Исак Гозес, Мина Карагьозова, Тоня Капсъзова, Райна Йотова, Хубен Стефанов, Благовеста Касабова, Трендафил Василев, Виолета Пенева, Ирена Панкева, Виолета Христова, Михаил Григоров, Тодор Николов, Лили Качова, Петя Цолова, Светослав Нахум, както и Петър Димитров - бивш министър, и Иванка Славчева - главен експерт в Агенцията за българите в чужбина.

Финалът на вечерта беше повече от обединяващ: „Хубава си, моя горо“ – една молитва за душата на думите и за България. 

Още за хърватските гости:

Томислав Мариан Билоснич е председател на Дружеството на писатели в Задар. Роден е в Загреб през 1947 г., където е завършил Филологическия факултет. Той е писател, поет, фейлетонист, романист, критик, автор на пътеписи, занимава се с екология, живопис и художествена фотография. Бил е журналист, репортер, редактор в много издания. Публикувал е повече от 100 книги и е организирал над 60 изложби. Широко известен е неговият куклен телевизионен сериал „Приключенията на морското конче“, по който по-късно пише роман. Неговите творби са преведени на много езици, носител на хърватски и международни отличия.

Проф. Рашко Иванов е българин, който живее в Загреб от много години. Той е председател на Националната общност на българите в Хърватия от самото ѝ основаване през 1998 г. Проф. Иванов е основател и издател на сп. „Родна реч“, чиято основна цел е да предоставя точна информация за българите, за България, за българската история и култура. Той е основен поддръжник на специалност „Българистика“ в Загребския университет. Носител на българския орден „Мадарски конник“.