Йото Пацов – "Лъжикерван"

На снимката: Йото Пацов по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева

Вечерта на 13 октомври в клуб „Рубаят“ белетристът Йото Пацов представи пред стотина свои почитатели новата си книга „Лъжикерван“ (издателство „Потайниче“, 2014 г.).

„Това е един роман със странна съдба. Ако беше излязъл, когато е завършен през 1989 г., никой не знае каква щеше да бъде неговата съдба. Дали нямаше да стане един от дисидентските романи... Но той не се появи тогава, остана скрит за българската литература. От друга страна, излизането му сега е една възможност да се види дали това са ценни думи, написани от Йото Пацов преди толкова години.“, каза водещият на вечерта Гриша Трифонов.

„Надявам се да не ви разочаровам“, заяви Йото Пацов. „Оценката я дава читателят. Дано чрез това издание текстът наистина да поеме пътя към читателите.“

Иван Есенски говори подробно за историята на написването, идеите, темите, мотивите и мястото на „Лъжикерван“ в съвременните белетристични пространства: „Този роман е започнат през 1984 г. и мисля, че това звучи твърде показателно – това е времето, когато България начева нещо като пробългарска Оруелова 1984 г., която не е свършила още и която според мене няма да свърши в близките 20 години. Днес се оказва, че ние се нуждаем крещящо от пренаписване на българската история. Подобно е било положението и след Освобождението. Днес, четвърт век след промените, цялата естетическа конструкция на социализма рухна, сгромоляса се, и онова, което беше ценно някога, се оказа, че не става и за вторични суровини. Тази книга най-после разказва какво се случи с нас... Тук има принципна позиция, нещо съвсем ново. Българският писател намира сили да създава в атмосфера на пълна разруха. Литературните плитчини станаха много широки и в тях хора, които посяха своя хайвер, днес са само попови лъжички. А голямата литература липсва. Това не е роман с търговски вид, написан, за да получи награда, да бъде преведен в чужбина, за да шашне великите писатели на Запад (както често днес пишат новите автори).“

За финал Иван Есенски наблегна на удивителния стил на Йото Пацов, който се занимава с изследване на езика, на митологията, с материи, който са философски, диахронни, изследване на индивидуалното его: „Йото Пацов е показал как времето, обстоятелствата, т. нар. външна условност е разградила обществото, докарала го е до морален фалит и как е започнала да ни разгражда нас самите на атоми, да ни разпилява, да ни брои. Но това време не е човешко. Това е броене на електорат. Нека не бъдем електорат, това ни казва в подтекста си Йото Пацов.“

В откровение пред публиката белетристът разказа как дълги години е бил загърбил прозата, потъвайки в журналистиката: „Тя има всепоглъщаща, убийствена роля, но дава великолепната възможност да те захвърли на такива места, недостъпни за никого. Всичко, което натрупах, за да пиша отново днес, го дължа на журналистиката.“

Йото Пацов беше поздравен от десетки свои колеги, сред които бяха: Янко Станоев, Васко Жеков, Мюмюн Тахир, Румен Шомов, Христо Едрин, Славчо Николов, Бойко Беленски, Виолета Христова, Камелия Кондова, Левена Филчева, Светла Георгиева, Аксиния Михайлова, Нико Стоянов, Янаки Зибилянов, Исак Гозес.

Исак Гозес определи Йото Пацов като „енциклопедична личност, изключително талантлив във всяка сфера на живота“.

Авторът анонсира още места за представяне на новата книга: първо – в Харманли, после – във Филаделфия, накрая – във Вашингтон.

Още за книгата:

В анотация на задната корица проф. дфн Светлозар Игов отбелязва: „Това се оказа един много добър роман. Сред огромния поток от книги твърде редки са наистина хубавите. А още по-редки са онези, които могат да се нарекат книги-събития, даващи един внушителен, обобщен образ на обществото и времето, в което живеем и в което сме живели.“