Елена Денева раздаде „Сенки и бонбонки“

По време на авторския рецитал на Елена Денева в това арт пространство се чуваше само туптенето на „сърдечните линии“, съединили поетесата с нейните фенове, изпращащи с „Браво!“ и френетични аплаузи една необяснима метафорична плетеница от въображение и чувственост: „Сенки и бонбонки“, „Всичко“, „После“, „Пожелание“, „(Не)възможности“, „Дръж“, „За мравките и хората“, „Метафорично“, „На моите приятели“, „Наследство“, „Песничка“...

В експозето си поетесата Виолета Христова си призна, че вълнението, с което измерва таланта на Елена, й пречи да бъде критически академична, затова ще говори за Очарованието: „Не спирам да се изненадвам на впечатляващата й творческа сетивност. Тя сякаш не знае граници, не се пести, не се отлага за утре, не мисли какво впечатление ще остави, избухва, дразни се, разголва ежедневно раните си, без да мисли, че сме твърде груби, за да имаме право да ги докоснем. И ни лекува чрез тях. Радвам се, че съм случаен спътник и на тази нейна поетична книга и се надявам, че близките й хора и литературните разбирачи ще оценят този самороден поетичен талант... „Сенки и бонбонки“ е плод на поетическите търсения на Елена през последната година и половина. За този твърде кратък срок това момиче написа толкова много чудесни стихове, че преобърна и себе си, и личния си живот, и посоките на вътрешните си усещания към един доста по-широк спектър от теми и поетически внушения. Елена е изключително популярна във виртуалното пространство и все повече хора оценяват нейния буден ум, умението ѝ да откликва бързо и адекватно в прекрасна поетична форма и на най-фините житейски вибрации.“

Публиката аплодира и две нови песни по стихове на Елена Денева, създадени и изпълнени от Красимир Първанов.

Книгата е издадена със съдействието на Асоциация за изкуство и култура – Полски Тръмбеш, чийто председател Максим Максимов каза:

„На 8 септември беше премиерата на „Сенки и бонбонки“ в Полски Тръмбеш и за първи път видях на практика как около 80 човека препълниха една малка зала и още 20 останаха в коридора. Това момиче хем е обичано, хем е харесвано, хем признато в родното си място. За едно такова малко градче като Полски Тръмбеш (което е около 4000 души) аз си направих труда да изчисля пропорция за двумилионна София - колко души биха дошли в същата пропорция - и се оказа, че това са около 50 000 души! Следователно в Полски Тръмбеш в тази пропорция присъстваха символично 50 000 души! И всички си купиха стихосбирката на Елена Денева!“

Недялко Йорданов говори за Елена, говори за поезията й и не спря, докато микрофонът не се развали: „Познавам Елена от 10 години, кметът на града научи от мен преди 5-6 години каква талантлива поетеса има Полски Тръмбеш. Много я ценя още от първото нейно стихотворение, което прочетох, следях приготвянето на първата й книга. Колкото и да изглежда странно в днешното време на лицемерие, простащина, болни амбиции, точно сега е благодатно време за поезия. Защото хората имат нужда да споделят, да пишат, а поезията е в крайна сметка лекарство срещу страданието, срещу болката... Прекрасно е това, че в момента има 20 000 поети в България. От тях поне 300 са добри. Това е една битка срещу самотата в жестокото ни  време... Елена, радвам се за теб, обичам те!“

Камелия Кондова сподели импровизирано, но твърде точно охарактеризира същността на явлението „Елена Денева": „Когато Бог иска да ни каже нещо, но ние не го разбираме, тогава се появява една Елена Денева. Тя работи на ниво подсъзнание, но в абсолютно съзнание, тези думи не просто ни докосват, те ни шамаросват, обръщат ни душите, правят ни и малки, и големи. Това момиче ни е подарък, не знам дали си давате сметка, затова тази зала е пълна: тук е енергията на поне 50 000 хиляди, но само добрата енергия на тези, които разбират какво им казваш. Твоето основно призвание е дори да казваш нещата на онези невежества, които ни управляват... Ще продължаваме да те четем!“

„Пожелавам й да прелети над сайтовото пространство, да се учи не само от добрите, а и от най-добрите, тя ще ги достигне. Вярвам в това!“, за финал преди автографите пожела Райчо Русев на Елена Денева.

От новата книга на

Елена Денева
Сенки и бонбонки

Безбожно ми е. Всичко ми омръзва.
Апатията вдига сивкав градус.
Разгръщам се. Заникъде не бързам.
Във гардероба – скелети от радости.
В джобовете ми – сенки и бонбонки.
Безочие на шапката ми дреме.
Безбожно ми е. Но не се тревожа –
каквото имам – ще ми се отнеме.
Каквото нямам... то се подразбира.
Каквото ти прошепна – ще се сбъдне.
Сега не ти е време за прозиране
на крехката ми полудетска мъдрост.
Огледай се във тихите ми длани –
сърдечните им линии пулсират.
Какво ти казват – тайна ще остане.
Сега не ти е време за разбиране.