След-и

България и Полша – в поетична прегръдка

Лъчезар Селяшки – стихове и преводи

България и Полша – в поетична прегръдка
На снимката: Халина Кръстева и Лъчезар Селяшки след юбилейната вечер.
Фото: Анжела Димчева



На 7 октомври 2014 г. галерия „София Прес“ събра почитателите на Лъчезар Селяшки, за да отбележат 65-тгодишнината му и да чуят стихове от най-новата му антологична книта „Съчки в слънцето“.

Вечерта се водеше от поета Христо Ганов, главен секретар на СБП, който каза: „Лъчезар Селяшки е великолепен поет, със стойностно място в литературния процес. Лично мен ме впечатлява естественото присъствие на човека и природата в стиховете му, едно толкова прецизно поднасяне на метафорите, сравненията, образите в поезията му.“  

От името на Полския културен институт в София приветствие поднесе Халина Кръстева и връчи официално писмо и подаръци от името на Агнешка Кошчушко, директор на Полския институт. В поздравителния адрес се казва: „Полският институт и аз лични високо оценяваме Вашия принос за българо-полските културни отношения. Бих искала да изкажа своето голямо уважение към Вас като поет, преводач и популяризатор на полската литература и култура в България. Благодаря Ви за усърдието, което полагате при намирането и превеждането на полска поезия. Благодарение на Вас, българският читател получава възможността да се запознае с едни от най-интересните имена в полската поезия... Вие избирате за превод не само известни полски поети, но и млади автори. Особено ми е приятно да отбележа дългогодишното Ви сътрудничество с Полския институт, където по Ваша инициатива многократно бяха представяни преведени книги от полски поети на български език... Искрено се надявам, че ще продължавате да радвате българския читател с още съвременна полска литература на български език.“

Лъчезар Селяшки разказа за младежките си увлечения по поезията и полската култура (още от 1974 г. като студент), за битието си в с. Сатовча, където живее и работи, за дълбоките корени на славянските култури, които трябва да се подхранват: „Преди да отида в Полша, аз я сънувах... Аз се влюбих в поляците, в културата им, години наред трупах познания върху езика: направих подборка от преводи на Татеуш Ружевич. Издадох над 12 книги с преводи от творчеството на Луцина Томовска, Халина Пошвятовска, Стефан Юрковски, Дорота Коман, Беата Залог, Гжегож Валчак, Марлена Зингер, Мажанна Келар, Алекси Врубел, Александър Навроцки и др. Не чакам награда, работя заради себе си, заради призванието си...“

За поезията на Лъчезар Селяшки говориха Анжела Димчева, Петър Андасаров и Анелия Янковска-Сенгалевич.

Петър Андасаров се върна носталгично към невидимите родови връзки, съхранени между него и Лъчезар Селяшки през времето: „И двамата като поети имаме една обща съдба. От пейзажа на нашите родни места идва тази философска нежност в неговата поезия, той спечели, черпейки от планините, сезоните, многоцветията, многомъката на родното място. Той е потопен в този автентичност... Когато чета негови преводи, изпитвам невероятно чувство. Ти, Лъчезаре, си хванал същността на всеки автор. А това е талант!“


От новата книга „Съчки в слънцето“

Лъчезар Селяшки

Мед и отрова

 
Когато търся мед,
намирам все отрова.
Когато за отрова
ровя,
намирам мед.
Престана ли да търся,
намирам и меда горчив,
и сладката отрова.
Меда –
да продължа да търся.
Отровата –
да спра да се залъгвам.

Още за автора:

Лъчезар Селяшки е роден на 26 септември 1949 г. в с. Сатовча, Югозападни Родопи. Завършил е българска филология и психология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Завършил е курсове по полски език в СУ и в Полския институт в София. Работил е като учител и журналист в Благоевград. Дълги години преподава български език и литература в СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Сатовча. През 2011 г. е удостоен с най-високото почетно отличие в системата на българското образование – „Неофит Рилски“. Автор е на 15 книги с поезия, сред тях са: „Самотни думи“ (1991), „Сбогом на съня“ (1992), „Другият глас“ (1998), „Знаци“ (1998), „Петдесет стихотворения“ (1999), „Мама“, лирическа поема (2004), „Неутешима игра“ / Cheerless Game  (двуезична, 2004), „Сърцето на камъка“ (2007), „Елегия за четири ръце“ (2008), „Шепа думи“, избрана лирика (2009), „Отломки от Вавилон“ (2012) и др. Издал е и три книги с проза: „Прикованият Прометей“, есета, разкази, импресии (2001), „Гласът на мълчанието“, художествено-документална повест (2006), „Второ пришествие“, разкази и есета (2008).

Автор: Анжела Димчева
08.10.2014 г. 20:07
Посетено: 1493
Етикети: Петър Андасаров, Христо Ганов, Полски институт, Полша, преводи, поезия, годишнина, Лъчезар Селяшки, Халина Кръстева, Агнешка Кошчушко, Съчки в слънцето
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/19970-balgariya-i-polsha-v-poetichna-pregradka