"На нощта неверна верен син..."

Димчо-Дебелянова вечер в Столичната библиотека

Снимка: Отдел "Връзки с обществеността" на ОКИ "Столична библиотека"

Литературно-музикалната вечер се състоя на 2 октомври 2014 г. във връзка с 98-ата годишнина от гибелта на непрежалимия поет на фронта през 1916 г. В началото, след изпълнение на група "ТОЧКА.БГ", уредникът на музея в Копривщица Дойчо Иванов направи кратко, но съдържателно изложение за живота и творчеството на Дебелянов, илюстрирано и с малка експозиция в няколко витрини. (Експозицията ще остане на разположение на Столичната библиотека още известно време). Като уредник на музея в Копривщица през 1977-1980 г. бях поканен от водещия Атанас Капралов да кажа няколко думи. Имайки предвид навършващата се същия ден - 2 октомври, 125-годишнина от рождението на скулптора Иван Лазаров, споделих размисли за емблематичната творба на големия майстор - надгробния паметник на Димчо Дебелянов в Копривщица, от чието официално откриване ни делят точно 80 години, скулптура, която свързва завинаги поет и скулптор - единия с неговата поезия и житейска участ, а другия - с гениалната им интерпретация. Във връзка с годишнината от рождението на скулптора си позволих да направя изключение и вместо стихотворение за Дебелянов, каквито имам няколко, прочетох стихотворението "Бивол", вдъхновено от гениалната му творба "Те победиха".

След това участващите в рецитала поети - Иван Есенски, Димитър Милов, Валентина Радинска, Георги Киров, Бойко Ламбовски, Петър Анастасов, Георги Драмбозов, Георги Константинов, Ивайло Диманов - прочетоха свои стихотворения, повечето посветени на Дебелянов.

Макар да си мислим, че всичко около живота и творчеството на Дебелянов вече ни е добре известно, се оказа, че все още в съзнанието на мнозина от нас битуват множество клишета, остарели представи и неверни и ненужни за неговия ореол на поет и войн митологеми. Спорът дали Дебелянов е най-обичаният или най-големият сред българските поети е ненужен, той е, така да се каже, за лична употреба. Все пак фактът си е факт: на Димчо българските поети - от неговите съвременници до съвременните автори - са посветили най-много стихотворения, за което свидетелства сборникът "Тихата победа" (съставен от проф. Петър Велчев), в който са поместени 200 творби, посветени на Димчо Дебелянов, от 141 поети - нещо, което не може да се каже за никой друг от поетите ни класици. Поетичните интерпретации са едно, те привнасят различни нюанси и нотки в осмислянето на Димчовата участ и нерядко обогатяват по неочакван начин представите ни, но нека се знае: Дебелянов не отива на фронта като доброволец, а е призован редовно с повиквателна заповед, и не е загинал още в първия бой, защото воюва на фронта половин година.

Впрочем, тези уточнения направи Георги Киров - първи лауреат на Националната литературна награда "Димчо Дебелянов". Акад. Иван Радев от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" доказа това въз основа на щателни добросъвестни проучвания в Държавния военноисторически архив във Велико Търново, където са налице съответните документи. Киров прочете и откъс от последното Димчово писмо, писано от фронта на 29 септември 1916 г. (т.е. само няколко дни преди да бъде убит!) до неговия най-добър приятел още от ученическите му години в Пловдив - Нейко Нейков - Бае, в което споделя, че убедеността му, че ще загине, е все по-натрапчива, и припомня за това свое предчувствие при сбогуването им в Пловдив в началото на 1916 г. Валентина Радинска представи съвсем накратко второто издание на своя книга, съдържаща три есета (без претенции да бъдат литературна критика, както изтъкна поетесата) за три поетични творби на Дебелянов, но още при първото издание тя била високо оценена и наградена именно като критика. Изпълненията на "ТОЧКА.БГ" допринесоха за градуса на настроението, както и по чашата вино, донесено специално за вечерта от гостите от Копривщица - музейни служители.

В заключение ще кажа, че прояви, свързани с личността и поезията на Дебелянов, трябва да станат традиционни в София, защото той напуска Копривщица 9-годишен, живее няколко години в Пловдив, където учи, но завършва гимназия в столицата и в нея прекарва - с малки прекъсвания - остатъка от краткия си живот. Съдбата всъщност му отпуска едва 10 години - от 1906 до 1916 г., през което време той създава гениалното си творчество.

И още нещо: тъй като Дебелянов е прочут най-вече със своята неподражема и недостижима лирика, при подобни прояви ние сме склонни да пренебрегнем в известен смисъл другите дялове от неговото неголямо, но много наситено и разнообразно творческо наследство: преводи, проза, литературна критика и най-вече - хумор и сатира, която е на нивото на неговата лирика. Разбира се, подобни пропуски са "бял кахър", но нищо не пречи да бъдат поправяни при бъдещи прояви, свързани с Димчо Дебелянов.

* * *

Понеже Случаят благоволи
и тази нощ да бъда без квартира,
пък аз съм уж поет и мойта лира
настинала би в нощните мъгли -

ще ида аз в участъка и там
ще кажа на любезните стражари:
здравейте, мои братци и другари,
на Аполона за кашмер и срам!

Дойдох обезквартирен във нощта
да спя под ваште хъркания мъжки
и да получа наниз гнойни въшки,
кат жрец на истинската красота!

И те ще ме приемат с усмех благ,
до дън-душа честито-умилени -
и ще напишат критика за мене
под формата на полицейски акт.

Димчо Дебелянов

Автор:

Славимир Генчев

Публикация:

04.10.2014 г. 06:59

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

годишнина

българска поезияДимчо Дебелянов

Столичната библиотека

Димчо-Дебелянова вечер

Посетено:

1359

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/31/news/19936-na-noshtta-neverna-veren-sin