Романът "Бежанци" от Весела Ляхова пред сливенските читатели

Първият за новия творчески сезон в Сливен Петъчен литературен салон започна с интересната инициатива за представяне романа на писателката Весела Ляхова – „Бежанци”. Организатори на културното събития бяха Регионална библиотека „Сава Доброплодни” (директор Росица Петрова-Василева) и пловдивското издателство „Жанет-45” (директор и издател Божана Апостолова),  с чийто знак излиза творбата. Тя е удостоена с  Националната награда за литература „Христо Г. Данов” за 2014 г. Изявата в града под Сините скали е част от националната кампания „Чети с мен!”, която в Сливен ще има интересни проявления, организирани от МОН, творците, най-голямата библиотека и почитателите на книгата чрез: общоградско четене в Градската градина,  „поетическа щафета” на изявени автори от града по училища, творчески разговори за ролята и процесите на четенето и др.

На Литературния салон в РБ „Сава Доброплодни” представянето на историческия роман „Бежанци” бе осъществено с участието на Весела Ляхова, на редактора и известна поетеса Екатерина Йосифова и на писателката Иванка Денева. Творческата вечер бе водена от Ценка Маркова в присъствието на творци от Сливен, библиотечни работници и ценители на художествения свят на авторката, представен чрез проникновен прочит на откъси от служителки в културния институт. Отрадно е  насочването на Ляхова към една неизследвана тема в родната литература, чрез която тя изгражда своеобразен словесен паметник на изстрадалото българско малцинство в Гърция след драматичните събития от Драмското въстание (1941 г.), както и вследствие прокуждането на големи групи от сънародниците ни от пространствата на Егейска Македония след Втората световна война.

С книгата авторката дава гласност на събития и тема, обвеяни с дългогодишно мълчание и отсъствие на официална позиция и до днес от поредица български правителства, пренебрегнали без паметник българските жертви и незачели чувствата у потомците на участниците във въстанието. Заемайки активната позиция, че е недопустимо последователно „неглижиране” на проблема, чрез живото си гражданско чувство и способности за епическо повествование, В. Ляхова я изследва (с проучване на неголемия брой източници от български автори и опора върху становищата на някои гръцки), претворявайки я художествено със средствата на романовото изображение. Целите на този подход тя свързва с възможността за привличане вниманието на обществеността към участта на страдалците и стимулиране на „ерозиралото чувство за национална консолидация” не само чрез паметта за тях, но и с приобщаване на потомците им към усета „на част от българското отечество”, въпреки избора на дедите да останат в гръцката държава.

Стилистиката на творбата отвежда към едни по-архаизирани пластове на езика, посочване топоси на близки до България „балкански места”; към запомнящи се щрихи в портретуването на немалък брой персонажи, употреба на „лапидарни изречения” и др. Тези отлики и резултатите от проучените материали допринасят за засилване достоверността на изображението и интереса на четящите при възприемане на романа.

Авторката отговори на въпроси на присъстващите за личната си мотивация в избора на темата и за характера на Драмското въстание от септември 1941 г., за подходите при използване на източниците, специфичните отлики на езика и др. Тя характеризира прототипите (хора и къщи) от проектирани фотоси от 30-те и 40-те г. на XX в., послужили й в сътворяване на образния и веществен свят в „Бежанци”. Излязлата през лятото на 2013 година книга е съотносима с актуалността  на темата и към настоящата трагедия на прокудените от родните си места хора днес, потърсили убежище в страната ни далеч от бащин праг. Тя завладява с хуманизма и пресъздаденото съвместно битие на хора от различни етноси, намерили се срещу яростните ветрове на историята и времето.