След-и

Един парижанин в София

Или един българин в Париж...

Един парижанин в София

Димо Райков по време на юбилея си в книжарница "Гринуич". Фото: Анжела Димчева


Това е писателят Димо Райков, който на 22 август  отпразнува 60-годишнината си в новото светилище на книгите в София – книжарница „Гринуич“. Юбилеят започна като трилог между Димо Райков, Стойо Вартоломеев (директор на ИК „Хермес“) и литературния критик Константин Еленков – колажи от миналото в България безпрепятствено се вплитаха в ежедневието на писателя днес в Париж – и завърши като многогласие от различни времена и пространства. Автор на 12 книги – разкази, романи, пътеписи, есета – той нашумя през последните години с психологическата и социална дисекция на BG-емигранта, издавайки „Париж, моя Париж“ (2006), „BG-емигрант в Париж“ (2008), „55 тайни на Париж“ (2009), „Кестени в Париж“ (2011), „Реката на смъртта“ (2012).

Издателят Стойо Вартоломеев отбеляза, че Димо Райков е един от големите български писатели: „Въпреки че неговото време преминава физически повече в Париж, духом той е повече в България. Девет от неговите книги носят знака на издателство „Хермес“, доказателство за нашето дълготрайно приятелство. Смятам, че ние не сме сбъркали, залагайки на един толкова интересен и провокативен български писател.“

За стила, темите и внушенията в неговите книги близо два часа говориха критиците Константин Еленков, Катя Зографова, проф. Людмила Григорова, Владимир Тороманов, журналистите Георги Папакочев („Дойче Веле“) и Румен Петков („Поглед инфо“), поетесата Рашел Леви и още приятели на Димо Райков.

Константин Еленков: „Той е безпощаден към всички, опозорили България. Българинът турист не може да ни донесе сравнението „ония – там и ние – тук“. Едно е пътешественикът, друго е емигрантът. С това ни кара да се съобразим белетристът Димо Райков. Той не е отишъл в Париж, за да ни описва „Мулен Руж“ или Плас „Пигал“, друга е солта на тези книги – това е мъката по изгубения рай, болката по България, водещата страст е страданието. Той ни разказва най-различни истории, не колекционира съдби, стилът му е повече публицистичен, фейлетонно-анекдотичен. Димо Райков е неконтролируемо социален, често по средата на разказа се отклонява, за да наругае политиците, да призове да се премахнат час по-скоро обръчите от фирми и т.н. Той открива българския Париж и българина в Париж.“

Публиката аплодира интересни моменти от биографията на автора – в Малко Търново, където е роден и израсъл, във Велико Търново, където е следвал, в Кюстендил, където се жени и живее доста години, после в София и накрая в Париж.

„Не трябва да мразим емигрантите, защото всяко българско семейство днес има емигрант. Това е все едно да мразим себе си. Знаете ли каква огромна конкуренция е там? Знаете ли какво прегряване на мозъка е там, какво значи да си сам? И най-успелите българи в чужбина са толкова самотни. Прочетете моите разкази, за да го разберете. Там нищо не се дава даром. Чест прави на тези българи, които успяват да пробият в чужбина“, възкликваше на няколко пъти писателят.

Катя Зографова (директор на Националния литературен музей) говори за 80-те години, когато писателите притежаваха колегиален респект и обич един към друг, а за фигурата на Димо тя намери най-точната метафора: „Когато си роден някъде там, на границата, зад телените мрежи, у теб има едно усещане, едно непреодолимо любопитство да рискуваш да погледнеш в другия свят, в другата психика, да потърсиш другостта. Това е изключителен залог за продуктивно любопитство, за „широко отворените очи“, както казва Борис Шивачев, отивайки в Латинска Америка. Димо Райков успява да бъде в София и в Париж, да търси противопоставянето, но и мостовете между културите. Това вероятно е дошло от неговия корен.“

Проф. Людмила Григорова направи аналогия между „стария“ (през 80-те) и „новия“ (настоящ) Димо Райков.

Поздравителен адрес и подарък от името на Ваня Кастрева (зам.-министър на образованието) поднесе Владимир Торомонов. Десетки подаръци от колеги и приятели засипаха Димо Райков.

За юбилея си писателят зарадва читателите с най-новата си книга „Диагноза: „Българин в чужбина“ – размисли за нашенския характер, демонстриран в странство. Музикален поздрав към юбиляря от фрагменти по „Фантазии“ на Телеман поднесе цигуларката Зефира Вълова, концертмайстор на Бароковия оркестър на Европейския съюз.

 

 

Автор: Анжела Димчева
23.08.2014 г. 19:16
Посетено: 1077
Етикети: ИК Хермес, Зефира Вълова, Константин Еленков, Катя Зографова, Стойо Вартоломеев, Париж, нова книга, юбилей, писател, Димо Райков, Диагноза: Българин в чужбина, Владимир Тороманов, Людмила Григорова, 60-годишнина
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/19727-edin-parizhanin-v-sofiya