След-и

Федя Филкова с две нови книги

Премиера в София

Федя Филкова с две нови книги
На снимката: Федя Филкова по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева


В рамките на завършилия в София „Пролетен базар на книгата – 2014“ ценителите на българската литература се насладиха на няколко премиери, сред които беше и дългоочакваната среща с двете нови книги на Федя Филкова – „Нищо тъмно“ (2014, стихотворения) и „Третата жена“ (2014, разкази). Изданията са дело на ИК „НЕСАРТ“ (Милен Миланов) и ИК „Изток-Запад“ (Любен Козарев).

Премиерата се водеше от Любен Козарев, който разказа за познанството си авторката и за работата над книгите като издател.

Поетът Иван Цанев (редактор и на двете книги) проследи хронологически израстването на Федя като автор – още от студентските й години, през няколко десетилетия като изявяваща се поетеса и преводачка, до наши дни: „Федя е твърде дискретна личност, тя никога не манифестира с високите оценки за нея, които навремето даваха Блага Димитрова и Александър Геров. Преди година бях прочел в „Литературен вестник“ цикъл нейни нови стихове и още тогава ми направиха впечатление. Бил съм редактор на много книги, но такова перфектно подреждане, такава чистота и изящество на мисълта не съм срещал! И не само в техническия смисъл, а и в творческото излъчване. Не мога да намеря подходящ термин за поезията на Федя, но бих казал следното: това, което открих в тази книга, е магически перфекционизъм. Иска ми се да отдадем дължимото и на издателство „Изток-Запад“, осъществило със същия перфекционизъм изданията!“

В подробния си анализ на двете книги проф. Михаил Неделчев се спря на спецификата на нейния стил – той определи творбите на Федя Филкова като минималистична литература, деликатна стилистика, вградена в смели тематични насоки: „Това е литература, която говори за смъртта – и поезията, и прозата. Много малко са тези от нас, които говорят за смъртта, мислят за нея, успяват да опитомят смъртта. Аз например се опитах да анонсирам идеята за Яворовата година на траура и срещнах отпор. Федя е успяла, разработвайки тази тема. Нещо повече, тя е поела една огромна културна мисия – да задържи за всички нас световете на големия поет Николай Кънчев. Да ги задържи тук и сега. Тя освен това ги удвоява, тя го направи още с предишните си двойни книги. Ние твърде малко говорим за литературните семейства като начин на присъствие в българската култура. Но ще сгрешим, ако четем тези книги само като автобиографични. Когато навлизаме в проблематика на разказите, ще видим, че в тях се разиграват вариации на един и същи сюжет, въпреки че са положени в безкрайно различна атмосфера. Писателката разчита на елегичните интонации, на една особена деликатна атмосфера. Друга специфика на поезията и прозата на Ф. Филкова е тяхната литературност, в благородността на тази дума. В нейните интертекстове се събират и влизат в диалог творби от различни автори – български и световни. В „Нишо тъмно“ има и цикъл със стихове, посветени на известни художници – реинтерпретация на техните творчески светове. В „Третата жена“ имаме и паратекстове, т.е. имаме бележки, коментари, насочване откъде извира вдъхновението, за да се родят тези разкази. Тук е, разбира се, и известният разказ с изстреляния към Николай Кънчев куршум... Нека оставим истината за тази зловеща история в нейната многозначност. Но към него Федя е написала няколко стихотворения в коментарите си и ни е припомнила стихове на Н. Кънчев. Един от постоянните образи в нейните поетически сюжети е образът на пеперудата. Тези книги изискват бавно и внимателно четене, с наслада, не трябва да тичаме по сюжетите.“


Федя Филкова въведе публиката в атмосферата на своите разкази чрез прочита първата творба в книгата „Третата жена“ – „Думи, думи, думи“. Тя благодари на издателите си и на колегите си – Иван Цанев и проф. Михаил Неделчев, а издателят Любен Козарев се върна в спомените си за Николай Кънчев, с когото го е свързвало колегиално приятелство: „Задължително трябва да спомена за работата си с Николай, ревниво пазя спомена за разговорите си с него. За нас бе чест да реализираме тези книги, образец на съвременната българска литература.“

 
От стихосбирката „Нищо тъмно“:

Федя Филкова

Нагоре, нагоре


                    На Николай
 
Почакай, подай ми ръка,
заедно да изкачим стълбата до небето.
Земята тук като болна повръща
от неспирното колело на живота.
Без теб ми се вие свят.
Почакай, подай ми ръка!




Автор:
Анжела Димчева
Публикация:
09.06.2014 г. 09:18