След-и
Любомир Левчев – Романи от спомени
Шест десетилетия – в три романа
Фото: Калина Томова
За тази дата – 15 май 2014 г. – още дълго ще се говори. В Софийска градска художествена галерия живият класик на българската литература Любомир Левчев събра над 150 представители на културния елит, без значение на тяхната политическа и естетическа окраска. Близо половин час големият ни поет не можеше да измине разстоянието от входа до сцената, затрупан от цветя и подаръци, поздравления, прегръдки, молби за автографи... И за всеки свой почитател той намираше сили и време да го изслуша, да се усмихне, да позира за снимка.
Поводът за тържеството беше появата на трите му романа от спомени в един общ футляр формат, дело на издателство „Ентусиаст“. Така известните вече книги „Убий българина!“, „Ти си следващият“ и „Панихида за мъртвото време“ се предоставят на читателите заедно. Видимо развълнуван, Левчев отстъпи правото на водещата вечерта – издателката Виктория Бисерова – да прочете неговото обръщение:
„Преди четвърт век, когато трескаво търсех спасителния жанр, нарекох книгата си „роман от спомени“. Тя можеше да бъде наречена пътепис, мемоар, автобиография, история... Но аз ви моля: Приемете я като изповед...
Три епохи са се превърнали на три книги. Но на Апокалипсиса му трябват четирима конници. Нима ни чака още път? Каква нова епоха просветва зад хоризонта? Най-дълбока благодарност дължа на учителите. Не само на тези, които ги наричат луди, а на всички, които поемат своя кръст, за да ни спасят.
Съчинявайки своя измислен „жанр“ – роман от спомени, моята цел бе не да се правя на интересен, а тъкмо обратното – стремях се да узаконя измислицата, да й дам правото да съществува и да се скрива зад униформата на историята.“
Антон Дончев се обърна към дългогодишния си приятел в притчов стил: „Сега Левчев стои край нивата, храм на службата. Разбрах, че нивата не само иска твоя труд, но ти дава сили. И тя ти заплати със своето злато. Златото и житото не са само твои. Те са наши. Млади хора ще нахранят душите на читателите с твоята любов. Защото без читатели зърното на словото е храна за мишки. Само когато светлината на човешки поглед падне върху словото, то покълва. Дано хлябът на твоето слово нахрани безброй хора“.
За книгите, за приятелството си с Левчев и за неговото място в родното културно пространство говориха още: журналистката Валерия Велева (която разказа за десетките си срещи и интервюта с него през последните 20 години), критиците Йордан Ефтимов (импровизирал сполучливо върху жанровата специфика и философските акценти в текстовете на Левчев) и Анжела Димчева (която прочете откъс от изследването си върху прозата на Левчев).
Последен в програмата се включи поетът Матей Шопкин, припомняйки едно от най-известните стихотворения на Левчев „Песен за Гарсия Лорка“.
Авторът беше поздравен с официални писма и цветя от министър-председателя Пламен Орешарски, Бойко Борисов, Стефан Данаилов, Сергей Станишев, кметът на гр. Смолян Николай Милемов, директорът на Софийската филхармония Явор Димитров. А на живо го аплодираха десетки известни личности, сред които бяха: Йорданка Фандъкова, Румен Овчаров, княз Никита Лобанов-Ростовски, акад. Георги Марков, Жени Живкова, Вежди Рашидов, Георги Йорданов, Тошо Тошев, Георги Чапкънов, Слави Бинев, Екатерина Йосифова, Валентина Радинска, проф. Александър Янков, Иван Тенев (Агент Тенев), Светослава Рудолф, Кеворк Кеворкян, Никола Кицевски, Бойко Василев, Захари Иванов, Ивайло Диманов, Георги Гълов, Калин Терзийски, Тома Марков, Константин Еленков, Хубен Стефанов, Слави Георгиев, Христо Едрин, Мария Галишка Владимирова, Стефчо Стойков, Мария Митева, както и семейството на писателя – Дора Бонева, Марта Левчева и Владимир Левчев, много приятели и близки.
А самият Любомир Левчев завърши вечерта си с обръщението: „Много ви обичам, много ви обичам, благодаря!“