След-и

Децата и четенето – между традиционната и електронната книга

Дискусия в рамките на XVI Национален фестивал на детската книга в Сливен

Традицията за организиране от Регионална библиотека „Сава Доброплодни” по време на фестивалните дни на сериозен научен форум, и тази година бе спазена с провеждане на дискусия на тема: „Децата и четенето – между традиционната и електронната книга”. Тя стана възможна с усилията на Министерство на културата, община Сливен, Държавната агенция за българите в чужбина и участието на представители от утвърдените издателства на творчество за деца, на изявени литературни критици и др. Актуалността на проблема е обусловена от измененията в тенденциите за четене и присъствието в живота на подрастващите на електронните медии, наличието на огромни информационни потоци и влиянието им върху процесите на осъществяване и организация на четенето от децата и юношите. Инициативата в Сливен по време на Фестивала на детската книга бе открита в присъствието на вицепрезидента на Република България г-жа Маргарита Попова, на специалисти от научните звена на университетите и институтите от страната и чужбина, творци, издатели на книги за деца, преподаватели, библиотечни работници и др. Регионалната библиотека получи от вицепрезидента на България ценно дарение от 85 тома с творби на български класици. Тук бе и най-издаваният сръбски автор на книги за деца ,Урош Петрович.

Целите на форума в Сливен се свързват с измеренията на проблема за измененията в характера на „детското четене на прехода между книжната и дигиталната епоха”. В докладите се акцентира на важността на четенето за изграждане на детската личност и в живота на подрастващите; изследвани бяха въздействието на „електронния формат” на книгата върху този процес и ролята й на ново средство за комуникация, придобиване на знания, за обучение и самообучение - без елиминиране обаче на слабостите на този вид книга. Част от докладите обозряха и състоянието на „печатното и електронното книгоиздаване за деца” и процесите на изменение на стратегиите в тази сфера в нашата страна, в Канада и Северна Америка, в някои държави на Балканите и особено в страните от Европейския съюз. Въпросът за „електронното настояще и бъдеще” на библиотечните центрове бе интересен не само за книгоиздателите и библиотечните специалисти. В новите условия са особено важни стратегиите на издателствата, читалищните центрове и книжарниците за стимулиране и развитие на потребност у младия човек към четене: не само чрез прилагане на традиционните подходи, но и на по-иновативните и извиканите на живот от новите предизвикателства на техническия прогрес.

Докладчиците изведоха основния извод за паралелното присъствие в живота на децата на „конвенционалната книга и на качествените детски електронни издания  - в утвърждаване процесите на четене и осмисляне, „независимо дали ще четат традиционната хартиена книга, или ще разлистват на компютъра или смартфона интерактивни книжки, електронни книги, аудиокниги, DVD или уеб съдържание”, както заключава и  съставителката на сборника с научни доклади  д-р Росица Петрова-Василева, директор на Регионалната библиотека „Сава Доброплодни”. Тя участва и с доклад по темата на „кръглата маса”, като различните измерения на проблема за взаимодействието и ориентацията към „електронното и традиционното четене” бе изследван и в докладите на доц. д-р  Вихрен Чернокожев и Росица Чернокожева (Институт за литература, БАН); темата за “преходния период” на ориентация на децата и четенето между двата вида книги (от Мила Васов, гр. Ниш, Сърбия) и от доц. д-р Радостина Нейкова (Институт по изкуствознание – БАН, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”). Въпросът за  практиките по насърчаване на четенето при децата в издателства и книжарници бе представен в доклада на Силвия Станчева и Цветелина Димитрова. Проблемът за потребността от изграждане на лична библиотека на детето бе разгледан в докладите на проф. Алберт Бенбасат (СУ „Св. Климент Охридски)”, в наблюденията на Мира Тасич и Небойша Васич (Народна библиотека в гр. Ниш, Сърбия) - за ролята на библиотеката „като културен сензор на външния и вътрешния свят на детето”, в доклада на Лучия Бибарт за интересния свят и „приключения в библиотеката” и др.

Изследователи на процесите на книгоиздаването за деца и изтъкнати издатели споделиха наблюдения върху стратегиите и четенето в контекста на европейските процеси в издателския бизнес и детската книга (проф. д-р Лъчезар Георгиев, ВТУ – Велико Търново), а въпросът за ориентациите между традиционната и електронната книга в книгоиздаването за деца в България намери място в доклада на Светлана Минева (ИК “Сиела”). Проблемът за развитието на детското книгоиздаване в САЩ и Канада бе изследван в доклада на д-р Стела Георгиева (ВТУ), а Ищван Маркуш анализира състоянието на електронните книги в Унгария (Библиотека „Гъозьо Чорба”, гр. Печ, Унгария). Други докладчици потърсиха ролята на електронните книги за деца в помощ на обучението и самообучението, наред с традиционната печатна книга (Корнелия Костова, Технически университет –София, ИПФ – Сливен). Представители на Република Турция споделиха наблюденията си върху развоя на детската литература в съседната страна (Юсуф Алкан, Ахмет Алтай, Университет Къркларели,Турция), както и върху иновативните услуги там за придобиване на знания в обществените библиотеки.

Следва да  отбележим, че своебразен „пионер” в създаването на интерактивна книга за деца у нас е писателката и издателка Божана Апостолова (книжка „Малката Божана в подводния свят”, ИК „Жанет 45”, 2014, представена на XVI Национален фестивал на детската книга в Сливен, 7-9 май 2014). Отрадно е, че издателите проявяват усет към новите процеси в книгоиздаването и по отношение потребностите на децата, способстващи  за емоционалното и интелектуалното им развитие, плод на което е активното участие в настоящия форум в Сливен. Той бе съпроводен с дискусии и очертаване на подходите в бъдещата дейност на представителите на различните сфери – залог за по-системно създаване и приложение на електронната книга в живота на подрастващите, наред с „традиционната”.

Откриването на Фестивала на книгата за деца в града под Сините камъни бе съпроводено от редица събития: представяне новите книги на автори за най-малките, „трубадурски двубой”, изложба илюстрации на видния художник Борис Стоилов, както и от експониране на щандове по ларгото на реномираните издателски къщи от страната, представящи новите творби за малките читатели, като „Просвета”, „Егмонт-България”, „Хермес”,  „Жанет 45”, „Дамян Яков”, „Пан”, „Фют”, „Персей”, „Алтея”, „Посоки”, „Инфодар”.

Автор: Иванка Денева
08.05.2014 г. 01:40
Посетено: 1037
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/19115-detsata-i-cheteneto-mezhdu-traditsionnata-i-elektronnata-kniga