След-и

Акад. Светлин Русев откри със своя изложба Празниците „Сливенски огньове”

Тържествено откриване на Майските празници на културата в Сливен

Един от първомайсторите на съвременната живопис – художникът Светлин Русев, откри в зала „Сирак Скитник” в Сливен експозиция от свои картини. Неговото присъствие на Гергьовден в града под Сините скали слива закрилата на един от най-почитаните български светци  – св. Георги, с въздействието на възобновените от няколко години (след многогодишно прекъсване), културни празници „Сливенски огньове”. Експозицията бе открита от директорката на Художествена галерия „Димитър Добрович” Даниела Ненчева - в присъствието на председателя на Народното събрание Михаил Миков, на кмета инж. Кольо Милев и областния управител Корнелий Желязков, на депутати, творци и много граждани. Ръководителката на културния институт  предостави думата на гостуващия художник Светлин Русев, който изрази задоволството си да присъства отново творчески в художествения живот на Сливен, с който е свързан духовно и неразривно през годините... Кметът на „воеводския град” К. Милев изрази задоволството на съгражданите си да бъде организирана „ретроспектива” на видния художник, както и увереност в порива на селището и в съвременните условия, както в миналото, да отстоява славата си на „една от културните столици на България”.

Фондовете на художествените галерии в Сливен и Ямбол подкрепиха личния жест на твореца акад. Светлин Русев да предостави произведения из личната си колекция, някои от които сливенци видяха за пръв път. Културното събитие прави алюзия и към далечната 1979 година с удостояването на живописеца с най-високите  отличия на община Сливен: Голямата награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов” и званието „Почетен гражданин”. Известно е позитивното отношение на художника към „воеводския град”, където той тогава гостува със самостоятелна изложба. Чрез досега с живописните платна и рисунки на Светлин Русев сливенци усетиха отново наситения с драматизъм щрих на твореца, чиито картини сякаш разкриват пътя на многострадалната българска Голгота: в очите, фигурите и цялостното излъчване на „българския човек”. Галерията-организатор е подбрала с помощта на автора най-изразителните негови работи, показващи умението му да твори с еднаква убедителност и въздействие в различните жанрове. Ценителите се спираха пред „Автопортрета на художника”, пред платната с ликовете на майка му и на баща му, пред сгъстения щрих на „Катинския цикъл”; до пейзажите и картините, разкриващи българската жена с наименования ”Българки” и „Възрожденки” и др. Подредбата и подборът на платната илюстрираха развоя на художническите умения на автора и характера на търсенията му във времето, съхранили и специфичните отлики на неговия стил.

Акад. Светлин Русев е от знаковите имена на творци в съвременната българска художeствена школа. Развива таланта и уменията си на живописец със свой оригинален почерк след обучението в НХА при проф. Дечко Узунов. Особено той се проявява в жанра „портрет”, както и в подхода при изографисване в Рупите църквата на пророчицата Ванга (Вангелия Гущерова).  Националните културни институции по пластични изкуства през 80-те и 90-те години са били оглавявани от него (като председател на Съюза на българските художници, директор на  Националната художествена галерия и др.) Бил е и български депутат (в Седмото Велико народно събрание.) От 2003 г. е действителен член (академик) в БАН. Получава академично признание и от чуждестранни научни звена: член-кореспондент от 1983 г. на Кюнстлерхаус (Австрия), член на Академия „Медичи” и на Руската академия на изкуствата.

Светлин Русев е удостоен с най-високите български, и от световни университети и организации отличия за професионални художествени постижения: през 1986 година Съюзът на българските художници му присъжда „Голямата награда”, като през 1987 г. получава приза на името на Владимир Димитров-Майстора; през 1988 година – наградата „Кирил Петров”; носител е и на Държавната награда „Паисий Хилендарски” и др. Присъдени са му високи награди за художествени постижения: „Габриел Оливие” (Монако), награда „Радом” - за портрет (Полша). Членува в Салон Д’Отон (Париж), „Ника Кай” (Токио).

В деня на откриването на изложбата – 6 май, бе поставено тазгодишното начало на Майските културни празници „Сливенски огньове”, чийто огън лумна на площад „Хаджи Димитър” за трети път след многогодишното прекъсване. Пред Пантеона на сливенските възрожденци той бе запален от кмета на града инж. Кольо Милев и от обичания и свързан със Сливен изпълнител на популярна музика Панайот Панайотов. С приветствено слово към многобройните гости кметът К. Милев подчерта усилията на общината да възкреси културните празници с национален характер „Сливенски огньове”, които тази година са посветени на  сливенските творци, продължаващи  дирята в съвременните реалности на първомайсторите на словото Константин Константинов, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Дамян Дамянов и др. Той определи културното събитие с най-точно намерените думи: „празник, емоция и традиция.” „Една от културните марки на Сливен. Това е знак, че тук не само се пазят традициите, но се създават и нови, които са източникът на бъдещето ни. Защото в Сливен продължават да се раждат, развиват и доказват творци с национална и световна популярност, които не спират да черпят вдъхновение от родния Сливен. Нека посветим Майските дни на културата на тях!”

С въздействащи думи към присъстващи на ритуала по запалване на „огъня на духовността”, (проектиран на няколко видеоекрана и сред тържествената светлина на факлите), се обърна председателят на Народното събрание Михаил Миков: „Тези огньове, които днес горят тук доказват, че Сливен е бил, е, и ще бъде огнище на българското Възраждане; огнище не само на икономическия напредък на България от XIX век, но и огнище на културен подем”. Ораторът провидя „сливенските огньове” като основание за осмисляне от младите хора ролята на родното огнище, културата на дедите и призванието, завещано от Добри Чинтулов на България и българите. „Гражданите и гостите на Сливен заслужават това, особено когато името на Сливен се записа и на европейско равнище в Брюксел с прекрасния символ на българската история и природа: Стария бряст”, завърши М. Миков.

На площад „Хаджи Димитър”, при откриване на Майските празници на културата „Сливенски огньове”, своето изкуство пред присъстващите представиха танцьорите от детски състави, от Ансамбъла за народни песни и танци (ръководител Магдалена Луканова) и изпълнителите на популярна музика Панайот Панайотов и Миро.

Автор: Иванка Денева
07.05.2014 г. 01:24
Посетено: 888
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/19106-akad-svetlin-rusev-otkri-sas-svoya-izlozhba-praznitsite-slivenski-ognyove