Деян Енев представи „Малката домашна църква“

В новата си книга „Малката домашна църква“ той е събрал 44 текста от тази своя рубрика, които са прочетени и споделени в интернет от хиляди потребители, а сега почитателите на неговото брилянтно перо биха могли да ги четат и на хартиен носител.

В книжен център „Гринуич“ в София вечерта на 25 април се събраха над 100 колеги и читатели на Деян Енев за премиерата на атрактивното томче, дело на издателска къща „Хермес“, излязло от печат само преди седмица.

За книгата говориха издателят Валентин Георгиев, Тони Николов (автор на предговора и колега на Д. Енев в портал „Култура“) и писателят Никола Радев.

Тони Николов подчерта: „Деян Енев създаде една невероятна публика на портал „Култура“, от целия свят всяка сряда идват отзиви за неговите текстове. В тази книга е само половината от написаното досега. Много скоро ще се появи една „Голяма църква“, а накрая може би – и една „Катедрала“... Тези текстве са много различни – Деян пише понякога за политика, пише много остро – едни остри, изострени парчета живот. Той казва: „Когато пиша и ме заболи, проверявам със зъби дали е от злато и, ако е от злато, тогава го слагам на хартията и го изпращам“. Деян е ловец на истории, той се движи бавно, методично, не пропуска кашоните с антикварни книги. Но освен книги, той обича мнгоо несретниците, унижените и оскърбените. Него го вълнуват тайните на просяка – в очите им, в движенията на телата им, той разчита послания, невидими за околните. Всяко негово изречение е на нов ред, това придава една особена лапидарност на стила, отсеченост; тези простички думи се отсяват като речни камъчета – с полутонове, невидими, а уж са познати... Неговите думи идват направо от сърцето. Това не са къси разкази, а малки съвременни притчи. Всяко четиво, излязло изпод перото му, е празник..."

Никола Радев: „В самото заглавие на книгата му има нещо съкровено, чисто и самотно. То празнува в душата и остава за дълго като знамение. Неговата праведна книга трябва да се препрочита, тя е като заклинание с чудотворна сила, като аязмо, от което си тръгваш прогледнал и проходил. Защото в тази книга Деян Енев е писал за родината, думите му са горък поплак за Майка България. Той не бяга от човешката мъка, покланя се на омъчените, които тя попарва и стапя като вощеници. Прокобата на всеобщото страдание и оскотяване тегне като смог над земята ни бащина. На този фон държавното самохвалство на управляващите отеква като гръмовито оригване на канибали, прикрили се със скъпи маркови парцали. Писателят ги приковава точно като мухи в хербарий, презрението му е убийствено и окончателно, без давност. Същевременно „Малката домашна църква“ е инициирана от доброта и милост, от православна кротост и опрощение. Книгата му се родее с книгите на големите български майстори, чиито златни страници светят от състрадание и кураж. Тя е и документ, че български писател е казал и заклеймил жестоките истини на времето, в което живеем. Казал ги е с достойнство и тиха ярост...“

Самият автор, в типичния си автоироничен стил, разказа моменти от съприкосновението си със своите герои, с колегите си писатели, късчета виделина от прозореца на писателството като занаят: „Пишех тези текстове късно вечер и се опитвах да кажа какво е сега България. Въпреки че това са вид есета, аз съм ги писал, използвайки всички тайни, които владея като разказвач, като автор на къси разкази.“

Премиерата завърши с прочит на текста „Малката домашна църква“, споделен и прочетен от рекорден брой потребители в социалните мрежи.