След-и

Балчо Балчев – пророк и бунтар

Творческа вечер в София

Балчо Балчев – пророк и бунтар
На снимката: Поетът Балчо Балчев по време на рецитала.
Фото: Анжела Димчева



Оказва се, че 30 години по-късно поезията на Балчо Балчев все така взривява аудиторията, без значение от нейната възрастова, политическа или естетическа характеристика.

Повече от два часа присъстващите на неговата творческа вечер в НЧ „Пенчо Славейков“ на 10 април в София бурно аплодираха и рецитираха в синхрон с поета известни негови стихове, с които беше белязано поколението на 80-те години. 

Подробен анализ на творчеството на Балчо Балчев направи поетесата Петя Цолова, която каза: „Балчо Балчев е поет, чието име по естествен път стана известно и се запомни веднага от неговите събратя труженици в българската литературна нива, защото се появи по един решителен начин чрез поезия, взривно заредена с категорични и горещи емоции и основаваща се на човешка, гражданска и естетическа позиция, в която няма „полу-“. У него няма предпазливост, несигурност и колебливост в нищо, което изповядва... Най-същественото в неговата поезия е любовта към всичко Родно: от диворастящата тревичка, дръвче или тръни, от усещането за топлината на родната пръст, през съпричастието към болките и отчаянието на обикновения човек, през съчувствието към ощетения от съдбата, до възхитата към ония мъже, които са имали прозорливостта, силата и храбростта да сторят себе си курбан в името на свободата на България, за нейното истинско възкръсване... Не случайно книгата на Балчо Балчев „Завладяване на родината“ има своето второ издание. Авторът наистина се чувства част от кървящата рана на България. В тази поезия доминира едно наистина мъжко светоусещане за живота, дълга, любовта, справедливостта, истината и вечните човешки стойности.“

Самият Балчо Балчев  не изневери на стила си и експлозивния си дух, вметвайки между стиховете своите политико-културни разсъждения-критики за истините в историческите трактовки за пътя на нашата нация: „Няма истински щастлив народ, преуспял народ, ако не познава собствената си история! Аз, всички ние, сме длъжници на поколенията след нас – да започнат да учат истинската история за България. Началото не е 681 г. „Българин“ е хиперетнос, това означава, че това са хора, изповядващи различни религии, говорещи различни езици (като волжките българи), но от векове наред несломимо отстояват етническия си корен! Крайно време е да се повтаря, да се артикулира това – в училищата, в читалищата...“

Поетът започна рецитала си с най-известното си стихотворение „Баладично писмо“:

Не сколасахме с четата, байо.
Залудо затрихме момчетата.
Залудо измряхме, Българийо.
Като псета ни клаха. И нека.

Робува си робът робията.
Че що са за роба пет века?
Щом овчари стадата си криеха
и ни сочеха подли пътеки.

Затуй ли главите ни горди
анадолски дервиши побиваха.
И цяла нощ клета Околчица
мълчалива кръвта ни попива.

Че ден бе! Кънтяха челата ни.
Дълба ги оловото жежко.
Из урвите псуваше вятърът.
Орлици се виеха тежко.

И сбъднах молитвата. Спяха телата ни –
парцаливи, низвергнати, диви.
А ние кълняхме и плачехме, Дяконе:
– Ще възкръснат ли в Българско живите!

Ветровете са нашите мисли
и тъмна вода е скръбта ни.
Като мътно небе сме надвиснали –
двеста неми зловещи камбани.

По-мъртви от мъртвите, мили народе,
по-живи от живите, робе и скоте,
ний пак ще превземем със гръм парахода
и пак ще загинем! Подписвам се: Ботев.

 
Последваха творби от младостта на поета: „Господнята молитва на дякон Игнатий“, „Протест към Българския таен комитет във Влахия“, „Голямото изпращане – 80-та“, „Оттатък“, „Антигерои“, „Плодово“, „Земляци“, „Възпоменание“.

На няколко пъти Балчо се опитваше да си седне за временна пауза, но публиката не го пускаше и така зазвучаха и хитовите му творби: „Смъртта на морето“, „Пролет“, „Болничен апокалипсис“, „Посвещение“, „Вечеря със сатаната“, „Кочо“, „Самоубийството на Ангел Кънчев“, „Дунав“, „Памет за Черняка“, „Памет за Джонсъна“, „Млади пророци“, „Кривата круша“, „Щастлива война“...

Рециталът на Балчо Балчев беше музикално оцветен от изпълненията на бардовете Слави Георгиев и Иван Ненков.

„Ние сме едно разкъсано поколение, едно изгубено, смачкано, изтръгнато поколение. Нашата трагедия е, че първите ни книги излязоха в края на тоталитаризма (1987-1989) и, понеже бяхме талантливи, получихме награди. А след промените дойде чичко Сорос, направиха изкуствено едни хорица поети и дори „постмодернисти“ и... ние изчезнахме...“, не спираше Балчо „да забива копия във големия задник на скуката“, така както умее само един родèн поет, сраснал се с живата поетическа импровизация, неусвоил фалшивия паркетен естетизъм на книжните писарушки, поет, мъж и бунтар преди всичко. Пророк като тъжен клоун, обичан от хиляди свои връстници...



Автор: Анжела Димчева
11.04.2014 г. 19:59
Посетено: 2886
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/18968-balcho-balchev-prorok-i-buntar