След-и

Към най-дълбоките български корени с Историята на отец Спиридон Габровски

222 години от написването на „История во кратце о болгарском народе славенском"

Към най-дълбоките български корени с Историята на отец Спиридон Габровски
Доц. Татяна Яруллина говори за работата си върху книгата. 
Сн. Зденка Тодорова


На 9 април 2014 г. Кръг „Слово” при Народно читалище „Славянска беседа - 1880”, София, организира представяне на книгата на йеросхимонах Спиридон „История во кратце о болгарском народе славенском”. Изданието е посветено на 220-годишнината от написването на Историята. Водещ на събитието бе Иво Андровски от Кръг "Слово". В началото доц. д-р Людмила Янкова говори както за книгата, така и за многоликата личност и разностранни интереси на доц. Яруллина. В представянето взеха участие още докторът по богословие Константин Златев, Йонко Бонов, Зденка Тодорова, Иво Андровски, както и самата Татяна Яруллина, която е превела Историята на съвременен български език и е автор на предговора, бележките и показалеца.

„История во кратце о болгарском народе славенском” (1792) на йеросхимонах Спиридон Габровски - изтъква доц. Яруллина - е изключително съдържателен и ценен исторически и литературен паметник, който обхваща колосален период историческо време – от 986 г. пр.н.е. до 1789 г. сл.н.е., т.е. почти три хиляди години. Историята блестящо доказва съществуването на Велика България, която воювала както с Римската империя, така и с Ромея (Византия), излъчвайки своите велики владетели, останали в историята – Декефал, Аларих, Виталиан, Вукич, Драгич... В същото време това е християнски източник, създаден от богоотдаен вярващ, посветен дълбоко в историческите извори на Българската православна църква, основана от самите апостоли Павел и Петър. Българите според о. Спиридон са "славен народ, сиреч царски и патриаршески, а още и чедата апостолски. Българският народ е един от първите в християнство и царство, глава и предводител на целия славянски род.”

Ще подчертая, че това издание на Историята е четвърто по ред и със сигурност също ще бъде изчерпано в кратък срок. Защо обаче то не е добило популярност в миналото? Защо има само един препис от нея, направен през 1815 г., който препис е изнесен от България в Русия, където стои в неизвестност и до него няма достъп? А от оригинала липсват три важни листа, в чието съдържание е може би причината тя да е била крита - подобно на творбата на Аристотел, посветена на комедията и смеха в романа на Умберто Еко "Името на Розата". Доц. Яруллина се опитва да даде отговор и на този въпрос.

Историята е станала по-широко известна чак през 1869 г., когато "известният славист А. Т. Хилфердинг на тържественото събрание на Санкт-Петербургското Славянско благотворително дружество на 14 февруари, в деня на 1000-годишнината от смъртта на св. Кирил, възвести за нейното съществуване и изнамиране "някъде край Брегалница" (река Брегалница в Македония - б.м.) през времето на своето знаменито пътуване през 1868 г.", пише в пространния си предговор проф. Васил Златарски към първото издание на Историята през 1900 г.

Доц. Яруллина е положила огромен изследователски и съпоставителски труд, за да изясни и на основата на хиляди документи, станали известни през последните десетилетия и години, историческата, религиозната и духовната стойност на труда на о. Спиридон Габровски.


Доц. Яруллина е човек с богата биография и голям творчески и научен потенциал. Занимава се с история, древни езици и култура, история и езотерика. Даже намира време и за поезия. Корените й са от древен волжко-български род. По време на сталинските чистки семейството й се озовава в Кавказ, в град Михачкала, основан на мястото на древния български град Семендер. Там завършва руска филология, а докторантурата си защитава в Московския държавен университет. Известно време работи като старши преподавател във Волгоградския държавен университет.

След омъжването си за българския историк Христо Бемберски идва да живее в България. В момента работи като преподавател по руски език в Лесотехническия университет - София, и е хоноруван доцент в Софийския университет, където чете лекции по културата на Волжка България в Департамента по източни езици и култура. През 2009 г. получава званието академик на Булгарската Духовна Академия в град Казан, днешна Република Татарстан. Тя е автор на голям брой научни и научно-популярни публикации, част от които са в областта на българознанието. Автор е на десетки книги, включително и на три стихосбирки. Книгата й "Волжка България и Европа” излиза от печат през 2008 г. и само за три месеца е изчерпан целият й тираж."

Споделено от доц. Татяна Яруллина: "Искам да подчертая, че всяко семейство на волжките българи до неотдавна е притежавало своето родословие с най-малко осем поколения назад. По една линия моето родословие възлиза към Бикчура-хан, известна историческа личност от XV век. Той е бил управител на на град Булгар. Второто лице в родословието е Абдуллах-бек, който, защитавайки Булгар от войските на Идегей и неговите руски съюзници, загива през 1396 г. Според легендата синовете на Абдуллах-бек основават Казанското царство. Нашето родословие е запазено благодарение на най-големия наследник на рода, Ахмед Темир, който е eмигрирал в чужбина. В рода ни е имало канове, бекове, шейхове, имами-свещенослужители, историци, учители, поети. Моето фамилно име е по името на дядо ми Рашид, загинал по време на сталинските репресии през 1938 г. Той се казваше Рашид Ярулла. Името Ярулла е аналогично на Теодор – “обичан от Бога”. Коренът “яр” приспада към най-древния лексически фонд."

___________

„История во кратце о болгарском народе славенском", Издателска къща "Огледало", София, 2013 г.
Превод, предговор, бележки, показалец: Татяна Яруллина ал-Булгари
Научен редактор и редактор на превода: проф. Пенка Филкова
Литературен редактор и коректор: Албена Христова Тодорова
Консултант по богословие и последна редакция: д-р по богословие Константин Златков


Автор: Славимир Генчев
10.04.2014 г. 13:09
Посетено: 2506
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/18955-kam-nay-dalbokite-balgarski-koreni-s-istoriyata-na-otets-spiridon-gabrovski