"Двойното дъно на небето" от Георги Николов

За книгата говори преподавателката Кирилка Демирева: „Още заглавието предупреждава за една двойнственост на значенията – между сериозното и отрицанието му, която е априорна за поетиката на Георги Николов изобщо. Кратките му поетически форми, без да са хайку-поезия, са фокусирани неизменно върху някакъв митообраз, артефакт, библейски сюжет, поет и жест на модерност, и това е също толкова априорно за поетиката на книгата, колкото и играта между сериозното и шеговитото на значенията. Композицията е добре премислена, книгата е разделена на три част – „Пантомими“, „Стигми“ и „Извън картината“, предхождани от програмното стихотворение „Музикална кутия“... Поетът е тази музикална кутия, където "фаготената готика" инструментализира поетическия глас, извисявайки го не само до небесните райски селения, но и внезапно до двойното дъно на небето. Лирическият "Аз" е в образа на мим, разгадаващ собствения си скрит механизъм. Така стихотворението се разчита като ключово, от него тръгват множество литературни посоки, за да се хармонизират в единния поетически стил на книгата.“

Приятелят и съгражданин на Георги Николов – Гриша Трифонов – разказа за тяхното приятелство още от детската градина в родното Хасково, за ученическите им години, за взаимните им влияния, перипетии и постижения в литературния живот.

За разлика от подобни представяния, на тази премиера нямаше отегчителен авторски рецитал, може би защото поезията на Георги Николов залага на лаконичните форми, на философската метафора, надграждаща делничния смисъл – извън оковите на ритъма и римата, защото само „с език на езичник / свещта /облизва /мрака.“ Културологично-историческите знаци, в които дълбае тази поезия прескачат и свързват отдавна минали епохи и имена-емблеми: от Жана д’ Арк и Франсоа Вийон, през Рембо и Саломе, до Лазар и Димчо Дебелянов.

„Аз предпочитам поезията, която се чете спокойно, без патетичните рецитации, може би защото съм „Лунатик по покривите“, каза поетът и разцелува редакторката на новата книга – поетесата Екатерина Йосифова.

За да чуят стихове от „Двойното дъно на небето“ и да поздравят автора бяха дошли 60 негови колеги, сред които бяха: Георги Константинов, Гриша Трифонов, Надя Попова, Виктор Самуилов, Диана Димих, Илеана Стоянов, Виолета Христова, Владимир Виденов, Люба Александрова, Владислав Христов, Ивета Данаилова и др.

От новата книга:

Георги Николов


Кладенец

Окото му дълбоко
е вперено нагоре.
Но ако хвърлиш камък
в кладенеца,

върху отразеното небе
той ще начертае
кръгове на ада.

И не знаеш
по стълба от бръшлян
дали се спускаш в него,
или се изкачваш.