След-и

Мемоарите като автоирония

"Динозавърски спомени" от Румен Стоянов – премиера

Мемоарите като автоирония
Румен Стоянов по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева


На 1 април в Унгарския културен институт известният ни преводач и писател Румен Стоянов представи новата си мемоарна книга „Динозавърски спомени“ (Издателско ателие „Аб“), издадена с подкрепата на Министерство на културата – програма „Помощ за книгата“.

Премиерата се водеше от д-р Тошо Дончев (директор на Унгарския културен институт), който отбеляза, че е кръвно свързан с Румен Стоянов (общите им корени са в с. Драганово).

За повече от 50 години активно творчество Румен Стоянов (дипломат, писател, преводач, поет, преподавател) е издал 22 книги, сега новата му мемоарна книга е първа в поредицата „Майстори на превода“.

Издателката Ана Боянова каза: „Това е една изключително интересна книга, едва ли има друга такава – с невероятно чувство за хумор, всеки ред, дума, фраза са с ненатрапчиво чувство за хумор, филигранно, майсторски дантелено, какъвто всъщност човек е Бачо Румен. Той употребява умалителни, умалителни на умалителните, диалектни думи, архаизми, с тях ни отпраща към едни дебри на българския език, които не сме подозирали, че съществуват. Невероятен урок – как се пише по този начин, как може човек да пише за себе си, без да се самовъзвеличава. Румен Стоянов описва срещите си с величията от латиноамериканската литература и култура, той е бил с тях на „ти“, влизал е в тяхната кожа, в образната им система. Обикновеният читател разбира тайните на преводаческото изкуство... В книгата е отразен брилянтният характер на Румен Стоянов, отношенията му с хората, етичните качества на неговата личност.“

Пламен Хаджийски в есеистично-аналитичен стил разнищи на текстово ниво качествата на „Динозавърски спомени“: „Няма такава книга – по жанрова характеристика тя е уникална (Ridiculum vitae). Румен Стоянов е почетен доктор на два университета в Латинска Америка, но той е изключително скромен човек и нарича себе си „малейш динозавър“... Това е една невероятно хумористична книга – слово, в недостижим вариант. Той е човек на книгата, издънка от потеклото на небесните всепокровители на Европа Св. св. Кирил и Методий, той е жрец – зрящ в спасителното слово.“

Авторът Румен Стоянов говори за гилдията на преводачите, за липсата на История на превода, за слабото внимание от страна на БАН и Съюза на преводачите към дейността на хилядите български преводачи: „Тази книга е не само моя биография, тя е набор от есета, бележки, дневникови наброски и опит да бъда полезен на колегите, които се занимават с теория на превода. Езикът е безценен капитал, особено българският език е неочаквано богат. Това заявява и проф. Ото Кронщайнер от Залцбург. Ние всички носим отговорност пред езика си. Всички казват: „Ние сме това, което ядем“. Аз бих добавил: „Ние сме това, което говорим, четем, пишем. По времето, когато ние сме били под робство, в Европа вече е имало езикови академии, които са се грижели за езика. Въпреки това в нашия език има невероятно красиви диалекти, образи, конструкции. Десетки хиляди български думи бяха отхвърлени от книжовния език, особено думи от църковната лексика – едно престъпление, което беше направено от държавниците с тяхната езикова реформа.“

Сред присъстващите над 50 почитатели на Румен Стоянов изказвания направиха Петър Петров, проф. Людмила Григорова (лит. критик), Цветан Цветанов (радиожурналист), Петя Цолова (поетеса), Йордан Атанасов (поет) и др. Критикът Пламен Анакиев направи паралели с други съвременни поети и мемоаристи: „Най-ценното качество на тази книга е, че тя е честна и правдива, тя е борба за естетическа правда.“    


Румен Стоянов е роден на 29.10.1941 в с. Драганово, Великотърновско. Следва в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Хаванския университет. Живял е 18 години в Латинска Америка, от които 10 години в Бразилия като културно и пресаташе. По случай 500-годишнината на Бразилия е отличен с ордена „Рио Бранко“, офицерска степен (2000 г.). В момента е преподавател в Катедрата по испанистика и португалистика в СУ „Св. Климент Охридски“.

Превежда поезия и белетристика от испански и португалски на български и обратно. Сред превежданите от него автори са Маркес („Сто години самота“), Кортасар (6 книги), Борхес (2 книги), Карпентиер (2 книги).

Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България.

Пише поезия и проза на български, испански и португалски. Публикувал е поетическите сборници „Стихотворения в Бразилия“ (1981), „Бавни стихотворения“ (1983), „Прилив“ (1989), „Погача“ (1993), „Ракла“ (2003) и „Кърчаг“ (2005), и книгите с проза „Летопис на рунтавото време“ (1998), „Откоси“ (1999) и „Аз съм българин“ (1999). В превод на унгарски език е сборника на Румен Стоянов – „Lassúdad szavak“ („Бавни слова“) – избрани стихотворения, есета, спомени, статии, афоризми, етюди, гатанки и др. (Издателство „Напкут“, Будапеща 2011).

 

Автор: Анжела Димчева
06.04.2014 г. 19:21
Посетено: 1503
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/18921-memoarite-kato-avtoironiya