След-и
"Славянски венец" в София
По повод 136 години от Освобождението на България
В тези тревожни в политическо отношение дни в Източна Европа една културна организация подава ръка на противопоставящите се националности в славянския свят, за да се постигне разбирателство чрез знаците на изкуството. Това е Славянска литературна и артистична академия, която иска на припомни на българите и на колебаещите се управници, че ние сме благодарни на народите, участвали в Освобождението ни: руси, украинци, румънци, финландци, че благодарим и сме горди с българското опълчение, че им се покланяме искрено, защото без тяхната саможертва България все още щеше да е само географско краище на Османската империя.
На 26 март в Руския културно-информационен център се състоя музикално-поетична вечер, озаглавена „Славянски венец“ и посветена на 136-годишнината от Освобождението на България. Една културна вечер, която събира, а не разделя. Участващите 15 поети потърсиха новите измерения на понятието „свобода“ в исторически, социален и национален план. Звучаха стихове на български, както и преводи от руски, украински, сръбски, словашки, изпълнени от Надя Попова, Пламен Панчев, Христо Ганов, Балчо Балчев, Петя Цолова, Лалка Павлова, Ирена Панкева, Анжела Димчева, Бойка Драгомирецкая, Иван Странджев, Мина Карагьозова, Иван Есенски, Елка Няголова, Боян Ангелов и Марина Матеева. Партнираха им вокалните изпълнители Калина Томова и Катрин Цолова, хор „Ave - Музика“, Кристина и Михаил Белчеви, Трио „Ы“ и балет „Тангра“.
Елка Няголова, председател на Славянска литературна и артистична академия, припомни исторически факти от началото на Освободителната война, обобщавайки: „Не е възможно да бъде достоен един народ, който не може, когато е видял добро от друг, да не се поклони и да не каже „Благодаря!“. Не за евтини обещания, не за солиден глобален рай, а за онзи реален принос, за жертвите, за пролятата кръв. Нашата земя е странна географска карта, в която топосите са не просто наименования на селища, реки и планини... Те са белите кости в черната земя на всички онези, които са пролели кръвта си за нашата свобода.“
Припомняйки си думата „свобода“, творците изразиха общото си съгласие, че голямото мълчание за важните исторически въпроси на България трябва да бъде прекъснато. Крайно време е политиците да се вслушат в езика на изкуството и духовността. Може би многогласието на културните гледни точки ще подскаже изхода за братските славянски народи – те няма какво да делят, бидейки етнически и езикови издънки на общо родословно дърво.
Почетният знак на Славянска академия бе връчен на Петър Димитров (член на Обществения съвет към Академията): „Когато има кауза, са нужни не просто хора, с които да се гледаме очи в очи, а хора, с които да гледаме в една посока“, каза Е. Няголова. „Благодарен съм, трогнат съм, че ме включихте в православните кръстоносци на Славянската академия!“, възкликна Петър Димитров.