След-и
Христо Фотев – все така обичан
80 години от рождението на поета
Три варианта на хитовата творба „Колко си хубава!“ (оригинал, превод на руски език и песен) звучаха на юбилейната вечер, посветена на 80 години от рождението на великия Христо Фотев, който е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул, но от най-ранна възраст живее в Бургас.
Под наслов „Този влак за Бургас е тъй бавен...“ в Столичната библиотека се събраха над сто почитатели на поезията, които се насладиха на колаж от рецитал, песни по стихове на поета, спомени за него и стихове, посветени на Фотев. Тържеството беше организирано по идея на директорката на библиотеката Юлия Цинзова и поета Атанас Капралов, който каза: „Аз не бих могъл да си представя Христо Фотев на 80 години. Помня го млад, това е поетът – любимец на младите. Неговата поетика е изключително модерна, няколко поколения поети са в неговото енергийно поле и се влияят от изключително мощните му метафори.“
Недялко Йорданов беше в центъра на програмата, изпълнявайки няколко песни от театрално-музикален спектакъл, дело на приятелството им, създаден още в края на 70-те години. Песните се редуваха с моменти от бохемския им живот от 60-те и 70-те години. Спомени разказаха Никола Инджов, Иван Есенски, Георги Константинов, Виолета Фотева (втората съпруга на поета).
Никола Инджов придаде интимност на тържеството с пикатни истории от младостта на едно цяло поетично поколение: „След толкова години се връщаме в атмосферата на Бургас – бяхме съвсем млади: Христо Фотев, Кръстьо Станишев и аз. Сложиха ни етикета „Априлско поколение“, но това беше едно изкуствено привнесено понятие от една нормативна идеологическа естетика, която нанасяше вреди на изкуството. Тогава се появи Иван Пейчев и стана забележителната среща между Фотев и Пейчев. В своето мълчание те споделяха помежду си повече неща, отколкото с думи. Пейчев научи Фотев да не се съгласява на лесна слава, на ласките на властимащите, а да пише поезия и нищо повече. Сега, когато погледна назад, виждам, че той е реализирал точно това. Докато той беше жив, мастити критици не написаха нито ред за него, а сега ще се изтрепят да пишат. Четейки неговата поезия, всеки един от нас е изградил паметник на образа му.“
„Мълчанието на Христо бяха неговите паузи в поезията, в които се чувстваше въздишката на Жулиета и затишието на морето преди скока на вълната. Това е неговата поезия, тишина, която говори“, сподели Виолета Фотева.
Звучаха творби от Диана Димих, Иван Ненков, Славимир Генчев, Венцеслав Пейков и Мина Кръстева, посветени на Фотев.
В своеобразния диалог за и от Христо Фотев се включи в хaракатерния си шеговито-артистичен стил и поетът Георги Константинов, който винаги има в запас комични истории: разказа как се е запознал с Христо Фотев през 1961 г., как е танцувал с неговата съпруга, предизвиквайки ревност, как след много години пътуват заедно в Унгария и как там Фотев бил посрещнат като големия български класик Христо Ботев... „Съжалявам, че излязох днес пред вас без шапка – каза Г. Константинов. – Ако бях със шапка, щях да я сваля пред паметта на големия лирик Христо Фотев, когото винаги съм поставял до образа на Димчо Дебелянов!“
Не е тайна, че в онези години хиляди момичета са романтично влюбени в известния ни поет, създавайки един почти митологичен образ на неговата личност.
Поетесата преводачка Олга Малцева (Русия), организаторка на Международен конкурс за поетичен превод в Москва, пристигна специално за юбилея, за да прочете свои преводи на Фотеви стихове и да обяви, че следващият конкурс ще бъде посветен на големия наш поет.
Мина Кръстева, известна бургаска авторка, разказа за предстоящите събития по повод 80-годишнината на поета, чиято кулминация ще бъде в Бургас – изяви на млади таланти на Алеята на Христо Фотев, минаваща край паметника му, а на 25-ти март в Драматичния театър „Адриана Будевска“ ще се състои музикално-поетичният спектакъл на Недялко Йорданов и обявяването на лауреата на Националната награда за поезия „Христо Фотев“.
Приветствие от името на Тодор Чобанов (зам.-кмет на София) прочете Кристина Белчева: „Днес сме се събрали да почетем един от най-лиричните поети – чувствителен и раним, драматичен и истински. Поетът, потърсил отговор на най-важните съвременни дилеми и издигнал любовта като измерение на живота. Незабравими стихове, докоснали поколения... Артистичен, непрактичен, извисен бохем и магьосник на поетичните видения, той не само е във всеки един от нас, но и посланието му ни прави горди, че България е родила неговия поетичен гений.“
Еуфорията на юбилейното тържество достигна своята кулминация с финалното изпълнение на завладяващите песни на Недялко Йорданов по стихове на Христо Фотев „На морска улица бургаска...“ и „Колко си хубава, Господи!“...
ХРИСТО ФОТЕВ
НА МОРСКА УЛИЦА БУРГАСКА,
и капитанска, и рибарска...
Там бога на морето, помня,
по име властно ме зовеше,
но ти бе много по-нескромна,
прекрасна, по-огромна беше.
Цъфтяха храстите зелени,
дори железните огради...
Ний бяхме царствено вглъбени,
съсредоточени и млади.
На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска
вървяхме ний по тротоара
като по струни на китара.
Вървяхме ний със стъпки живи,
предизвикателно красиви,
не знаехме, че сме щастливи
и се целувахме в нощта...
А после Той, със много чувство,
ти шъпна дълго край морето
за мъка, музика, изкуство –
благодаря му за което.
На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска
умря луната над квартала...
Ах, тази твоя блузка бяла!