Поетите вечерят със смъртта

На снимката: Калин Донков по време на рецитала
Фото: Анжела Димчева


Арт пространството на ресторант „Рубаят“ (НДК) отново приюти любителите на виното и поезията, като този път в рубриката „Оцелели думи“ беше представен един от най-обичаните поети – Калин Донков, по чиито стихове са създадени десетки шлагери в нашата попмузика – „Незабрава“, „Душа“, „Материя“, „Прашинката любов“, „Блус“...

Гриша Трифонов се опита да разбере защо неговите стихове са витални и днес, независимо че са писани преди 20, 30, 40 години. Отговорът не дойде лесно...

Самият Калин Донков започна рецитала си с поклон към Омар Хайям: „Чувствам се особено, може би отнякъде ни гледа Омар Хайям – той е едно от божествата на поезията. За мен най-ценният стих от него е следният:

Ще дойде краят,
но кога – кой знае.
Да пием вино –
истината май в това е.
Нали не си лоза, глупако,
от пръстта едва ли
някой ще те откопае.

Не съм много любопитен, не знам как възниква поезията – смятам, че когато човек се добере до нейните тайни, той загубва всичко, най-вече собствения си глас. Оставил съм поезията да ме изненада...“

След тези импровизирано споделени думи поетът тихо и напевно прочете страници от класиката, която знаят наизуст хиляди негови почитатели: „София“, „Безгрижна елегия“, „Ничия вода“, „Черта“, „Последно“, „Знак“, „Материя“, „Яснота“, „Жест“, „Зимна къща“, „Незабрава“...

Рециталът на поета беше последван от изпълненията на барда Красимир Първанов, чиито песни също бяха по стихове на Донков.

Влиянието на тази високо емоционална, уплътнена метафорично, хармонично-драматична поезия е толкова силно, че нямат значение актьорските параметри на изпълнението – слушащите я в залата бяха застинали в някакъв магичен унес – отвъд космическото усещане за начало и край на битието, представяйки си как „поетите вечерят със смъртта,/ тъй както вий вечеряте със хляба“.

Всеки стих в словесната тъкан на Калин Донков носи афористичния белег на неспокойното питащо съзнание – съвременникът и сблъсъкът с абсурдите на деня, човекът и най-ценната съставка на кръвта му – способността да обича. Ако се беше родил в Древна Гърция, той щеше да е носителят на лавровия венец за най-истинската любовна история.

Калин Донков

МАТЕРИЯ

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.

Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да ѝ простят.

Макар че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.

Макар че от любов не се умира.

За финал на лирико-песенния коктейл сцената зае майсторът на късия разказ Йото Пацов, който сложи философска удивителна чрез две притчи от книгата си „Великите учители“.