Гълъби летят в поезията

Поредното доказателство ни впечатли миналата вечер в гр. Севлиево. Толкова много цветя, целувки и поздравления засипаха поета Димитър Васин на неговата юбилейна вечер, че след слизане от сцената той дълго време не можеше да се съвземе. По случай 70-годишнината си най-видният автор на града подготви обемно томче с избрани стихове, което носи заглавието „Отключено“ и беше издадено от „М-прес“. Над триста почитатели, приятели и ценители на поезията от цялата страна изпълниха салона на Народно читалище „Развитие – 1870“, за да чуят стихове от новата книга в изпълнение на актьора Милен Иванов. За творчеството на Димитър Васин подробно говори литературният критик Анжела Димчева. Колкото и да си мислим, че в малките български градчета културният живот е замрял, това е поредната заблуда. Хората ценят творците си по места не само на юбилейни вечери. Доказаха го с директно изразената си любов и с множеството награди и поздравителни писма от Съюза на българските писатели, от Славянска литературна и артистична академия, от кметството на Севлиево, от областния управител, от литературни клубове и читалища в областта.

Димитър Васин се изповяда с думите: „Още съвсем невръстен взех, че посегнах към книжката със стихове. Така и до днес – отварям сърце и душа за поезията, вярвам в светлината на близки и приятели, търся въгленчето в човешкото око. Начинът ми на живот е непоправим, непоправим съм и аз в издадените си досега 18 книги... Сърцето ми завинаги ще си остане отключено. Повярвайте ми, и на 70 години има емоция, и на 70 години човек може да се радва, да се вълнува.“

Между поезията и поздравленията звучаха музикални изпълнения на Ценка Горалова (пиано) и Цветина Минева (сопрано).

За да почетат поета бяха дошли: кметът на Севлиево д-р Иван Иванов, зам.-областният управител Ценка Йонкова, членовете на Управителния съвет на СБП Благовеста Касабова и Петър Андасаров, директорът на издателство „Български писател“ Боян Ангелов, съграждани на Д. Васин от с. Дамяново, членовете на лит. клуб „Пеньо Пенев“, Дружеството на писателите – Габрово, поетесата Людмила Богословова, представител на Славянска литературна и артистична академия – Варна. Специални благодарности Д. Васин изказа на своя издател Мирослав Марков, издал „Отключено“ като подарък за поета, както и на своите спонсори от „Идеал Стандарт“.

„С всички тези мои приятели и роднини, с които съм живял, спокойно бих доживял и до сто и четиридесет години“ – възкликна Димитър Васин.

В посланието до рожденика председателката на Славянска литературна и артистична академия Елка Няголова казва: „Скъпи поете, ти си истински владетел на Подножието. Но следваш и полета на дръзките птици, които се вият нагоре. Ти си от поетите, които се взират нагоре. Оттам навярно идва и тази пунктирана вертикала в поезията ти – от връзката с Подножието и с Високото. И едното, и другото са те научили на най-важното – душата на живота и душата на човека са оня неотменим пъп на поезията, без който тя би била сух хербариен експонат. Скъпи поете, протягам през разстоянията ръце към раменете ти, а заедно с мен – и хилядите ръце на славянството, които ценят теб и твоето перо!“

Не по-малко въздействащо беше обръщението на поета Петър Андасаров към публиката: „Запознахме се с Димитър Васин задочно преди 30 години чрез поезията. Винаги съм свързвал вашия град с името на Димитър Васин. Ще ми позволите да цитирам Петър Караангов: „Градовете не са известни със своите площади, а със своите поети!“. Така че вие си имате един поет, който слави града ви! Той е един изключително сърдечен и естествен човек, който умее да владее чувствата си, но понякога не може да ги управлява. Толкова е спонтанен! Пожелавам му дълъг и слънчев творчески път!“   

А какво да очакват читателите от юбилейната книга? Това е въздействащ с иносказателния си език единен текст, цели 300 страници, отключване на сетивата. В жестовете на магията „Отключено“ внезапно хората се прераждат в гълъби – със златни гърди, изплитат в бяло небето, загърбили лъжите на материалното обезчовечаване, избрали простотата на любовта, те са онова непостигнато от човечеството летене, което не всеки има смелостта да опита.