След-и

Приказки в нирваната на тъгата

Камелия Кондова с нова книга

Приказки в нирваната на тъгата

Камелия Кондова по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева


Какво се случва днес в поезията на женските имена? Кои са феите-бунтарки на новия век – след Миряна Башева, Валентина Радинска и вездесъщата Маргарита Петкова? Не че последните са загърбили поезията... Но има нови фигури – с буйно развети бодли, с интелектуално непокорен характер, с думи – взрив под леглото... Една от тях, може би най-талантливата, е Камелия Кондова.

В артистичното пространство на ресторант „Рубаят“, където вече цяла година се срещат различните изкуства, тя представи новата си стихосбирка „Бай Георги има тъжни рамене“ (Издателство „Мартине“, 2014). И тъй като „Рубаят“ е прегръдката на виното с изкуството, срещата на персиеца Омар Хайям с жените, виното и поезията, премиерата нямаше вид на протоколно заседание. Редуваха се наздравици, стихове, песни по текст на Камелия, а колеги на поетесата все пак от време на време внасяха и академичен тон.

„Казвам „Добре дошли“ на всички, чувствайте се като у дома си!“, започна поетът Гриша Трифонов. Той разказа за първата си среща с поетесата и в характерния си шеговит тон отбеляза: „Спомням си, че Камелия се е опитвала три години да напише лошо стихотворение и не се е получило. Сценарият е гъвкав, включвайте се, както решите. Щом Камелия е тук, не може да има сценарий, ако й кажем сега да направи циганско колело и това ще стане!“

„Май и аз не знам какво има в тази книга, едва вчера я получих и съм позабравила какво съм включила...“, изненада приятелите си поетесата.

Последва рецитал на Камелия Кондова: „Приятели“, „Циклоп“, „Далеч от мен мъже варят ракия“, „Портрет на Пепеляшка долу, вляво“, „Тайната вечеря в с. Бутан“, „Разминаването – неизбежно“, „Когато Хасково е споделено“, „Така се обича художник“ и др.

В есеистичен стил Виолета Христова нахвърля щрихи от портрета на авторката: „Камелия Кондова е природно явление в съвременната българска поезия, тя е явление в човешката общност въобще. Нейната импулсивност е видима от пръв поглед. Като циклон минава край тебе, като комета те приближава, разтърсва те издъно, оставя ти белези, думите й прогарят дупки в очите ти, а накрая и опашката ѝ събаря две-три невинни саксии. Гласът ѝ е ясен и разпознаваем, тя не робува на словесни фантифлюшки и, когато иска да каже нещо, просто го казва. Когато четеш Камелия Кондова, откриваш ясно едно единствено женско присъствие, но то е така пълнокръвно, че никак не ти доскучава в многообразните си проявления... Тя е роден поет, с ярка индивидуалност, с мощни поетични вибрации, които могат да останат неразбрани, но не и незабелязани. При нея силната жена апокалиптично разклаща мъжкия свят.“

Бардът Бойко Георгиев изпълни две песни, създадени от него по стихове на Камелия Кондова – „Богомилско стихотворение“ и „Рождество“.

Поетът Николай Милчев импровизира метафорично, сякаш създавайки стих върху стих: „Бих казал, че последните десетилетия са десетилетията на жените в нашата поезия. Направеното от 5-6 български поетеси е изключително и извисява поезията ни на европейско равнище... Нейната поезия напомня на таралеж, който обаче, когато докоснеш, си мислиш, че е от кадифе. Но после, когато си мислиш дали е кадифен, разбираш, че той има остри бодли. Камелия диша толкова органично чрез своята поезия и така разказва, че сполуката и истината, и метафората се сливат в едно. Поезията не може да е разказ. Камелия разказва така, че случката не взима връх, тя е и случка, и състояние.“

И Левена Филчева се включи на финала: „Има големи хора, покрай които всички останали се чувстват малки. Има още по-големи хора, покрай които всички останали се чувстват големи. Ками, благодаря ти, че си от по-големите!“


Стиховете в новата книга са с характерен аромат и надникват в автентичния български пейзаж – градски и провинциален: любовта се случва на всяка крачка, както и омразата; изтощителното катерене през ежедневната проза, през лупата на влюбената и разочарована жена, през отключеното сърце на майката завършват в траекториите на душата, която никога не изневерява на женския възторг – дори пред бездната на нещастието.  Приказки, горчиви и сладки, с очакван край в нирваната на тъгата.


За да чуят стиховете от новата книга и да получат автограф бяха дошли близо сто почитатели на поезията, колеги и приятели на авторката. 


От новата книга:

Камелия Кондова

Мария

Дъщеря ми порасна за едно денонощие само.
Със сърце я изпратих, а сърцето й някой прегази.
Аз съм същата рана, но съм тъжно и сигурно рамо.
Затова я прегръщам, без да мога да я опазя...

Тя е толкова силна и е толкова слаба в гнева си.
И така се разказва на облаци разни случайни,
че в каданс се завръщат мойте години невръстни,
но животът остава и за двете ни същата тайна...

Няма как да я уча да обича в умерени дози.
Нямам честни очи, които да казват: Не бива!
Дъщеря ми прелита на Пегас през проклетата проза.
И е цялата дух – русокоса докрай съпротива.

Тези дълги коси за вятъра неоткрити.
Той ще вие навсякъде, ала точно във тях ще се кротне.
Аз съм само прегръдка. Аз съм нейният тъжен родител.
Да не бъде детето ми в свойта важна тъга сиротно.

Боже, колко е хубаво и колко е страшно името й –
мойта първа вина, с която съм я белязала:
да върви през смъртта и да бъде онази Мария,
която себе си ще погуби, но любовта – ще опази...



Автор: Анжела Димчева
18.02.2014 г. 19:38
Посетено: 1553
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/18611-prikazki-v-nirvanata-na-tagata