"В невидимата кула" – премиера в София

На снимката: Любомир Левчев по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева

Приютени „В невидимата кула“ на поезията, стотици читатели и писатели изпълниха на 13 февруари пространството на Vivacom Art Hall за премиерата на едноименната книга с любовна лирика на Любомир Левчев, излязла с емблемата на ИК „Жанет 45“ в навечерието на Деня на влюбените. Луксозното томче от 200 страници вече е в ръцете на читателите, а ценителите могат да се снабдят и със специални екземпляри, украсени с 33 оригинални рисунки на проф. Стоимен Стоилов.

„Аз съм един щастлив издател, няма да обяснявам защо... То е очевидно: Пред вас е големият български поет Любомир Левчев!“, каза издателката Божана Апостолова и с видима радост и гордост продължи: „Трябва честно да ви призная, че издадох книгата за 15 дни – запознаване със стиховете, оформление, печат и всичко останало. Поетите на България са много, аз получавам по 200 ръкописа на месец, но белязаните от Бог са много малко. И аз никога не говоря за човека, а винаги предпочитам поета. Любомир Левчев е докоснат от Бога, той просто е голям поет. Не се изненадвам, че залата е пълна и, въпреки че поетът не е в най-доброто си здравословно състояние, той дойде лично да ни уважи. Всичко това ме накара да се надпреварвам със себе си. Благодаря ти, Любо, за удоволствието да те издам!“

За новата книга говори младият асистент от Пловдивския университет Здравко Дечев: „Има поети, пред които трябва просто да помълчим. И с това наше мълчание бихме казали много повече от онова, което се разпилява в посветените речи. Пътят към подобно мълчание е осеян с думи.

Чрез и във езика на поезията няма неустоими неща. А любовта си остава най-дръзкото творческо предизвикателство. Безразсъдно е да си вярваме, че го постигаме...

Любовта винаги е една и съща и никога не се повтаря – прозрение, което се таи в интимните откровения на Любомир Левчев. Не приемайте, че смисълът на събраните през годините и препечатани текстове е да преповтарят поетовите истини. Стиховете може да са същите, но думите в тях – надали. В този лиричен дневник, въпреки дебнещата хронология, аз не познах старите стихове, не броих нито годините, нито книгите, защото вълнуващата поезия не подлежи на инвертарно преподреждане, а на продължаващо дочитане... За да разберем, че вечното е в продължението. Днес сме изправени пред Левчевата лирическа бездна, чиято мащабност не се изразява в броя книги и споделяне, а в способността настойчиво и безпределно да разширява читателското съзнание.

Любовната лирика на Любомир Левчев отрази осмеляването на човека да превърне измислицата в своя изконна същност, състояние, без което би изгубил малкото истински неща, заради които си струва да сме тук и сега. Поезията на Любомир Левчев ми прилича на любовта от пръв поглед – няма очаквания, а безразсъдно втурване.“

Десет стихотворения от новата книга звучаха във великолепното изпълнение на актьора Руси Чанев, прекъсвани от нежното дихание на арфата на Елица Кадиева.

Стефан Цанев се обърна към дългогодишния си приятел и колега с думите: „Знаменателно е, че един поет в тези дни на всеобща омраза издава стихове за любов. Бих препоръчал на нашите политици, депутати и държавници всяка сутрин да препрочитат на глас по едно любовно стихотворение. Може би така до тях ще достигне истината, че любовта към човека е по-важна от любовта към властта и парите. Любо, приятелю, поздравлявам те за смелостта да обичаш в тези дни на омраза.“

Иван Гранитски в характерния си артистично-закачлив стил припомни, че както Йохан Себастиан Бах е можел да напише музикална творба по надписа на една улица, така Любо Левчев може да напише стихотворение, което да превърне омразата в любов, грозотата – в красота. Критикът пожела на поета и на 100 години отново да издаде любовна лирика.

Валерия Велева възкликна: „Любо ти самият си любов, ние само можем да ти се поклоним, защото винаги си бил страхотно вдъхновение за всички нас. Аз благодаря на Господ, че ми е дал възможност да се докосна до теб.“