След-и
Тържествена вечер – 136 години свободно Хасково
Музикално-поетичен спектакъл в София
Фото: Анжела Димчева
На 17 януари в Руския културно-информационен център в София се състоя Тържествен музикално-поетичен спектакъл, посветен на 19 януари 1878 г.: Денят, когато преди 136 г. руските войски освобождават Хасково. Вечерта беше организирана от община Хасково и Радетелски клуб на Славянска академия.
Заместник-кметът на община Хасково Минко Ангелов благодари на директора на РКИЦ и очерта накратко победния ход на руските войски, с чиято помощ след 500 години гнет градът посреща 19 януари възкръснал, като венец на дългогодишните усилия за отстояване на народностни ценности и духовно право. Той каза, че никога няма да можем да се отблагодарим за саможертвата на руските воини. В края на словото си той подари на доц. д-р Владислав Лесневски и РКИЦ оригинална картина, изобразяваща посрещането на руските войски в града.
Елка Няголова приветства представителите на Хасково, които намират начини да запазят паметта за героичното в историята ни и да работят за общославянските корени в душите на младите. Като виртуозен поет-оратор тя пресъздаде в едри емоционални щрихи драматичните събития от преди 136 г.: „В навечерието на един свят за Хасково ден (19 януари) аз бих искала за добавя един неисториографски, а един емоционален прочит на това, което се е случило. На 19-ти ген. Гурко влиза в Хасково и продължава своя поход на юг, гонейки Сюлейман паша и неговите пълчища. На следващия ден ген. Скобелев-младши влиза също в града, идвайки от Клокотница. Но какво се случва в нещастно Хасково между временно? В това време българските опълченци (23 души, записани в Опълчението) бранят жителите, държат на щиковете си отбраната на града, когато турците безчинстват, когато главорезите са издигнали седем бесилки и бесят, посичат, избиват десетки хора. След тях влиза башибозукът, за да продължи да граби и убива. Драматично Хасково дава своята лепта за свободата и така е доказано, че има достолепно родно участие – не формално, не на книга, не чрез преписки. Хасково прави това участие, пише го с кръв. Сюлейман тогава издава заповед при отстъплението турците да украсят брястовете пред Одрин с обесени българи. Един от тях е моят прапрапрадядо. В село Главан (недалеч от Хасково) има паметник на обесените главанци. Моят предшественик учи във Висше военно руско училище и с щабс-капитан Виламов, заедно с разведката, която предхожда навлизането на руските войски, той се връща по родните места. Уви, малко преди Сан Стефано той е сред тези, които увисват на брястовете пред Одрин. Казвам това, за да подчертая, че не съм формално тук, че тази вечер съм с душата и сърцето си с всички вас, с талантливите колеги от Радетелския клуб на Славянска литературна и артистична академия, на председателката Мина Карагьозова. Всички те припознаха като своя славянската идея.
Благодаря на Виктор Васильевич Баженов за гостоприемството, за атмосферата, за да се чувстваме тук, в този дом на дружбата, не като гости, а като семейни гости, което е съвсем различно. Напоследък прийомите на разделение в обществото станаха крайно пещерни – на русофили и русофоби, славянофили и славянофоби. Славянска академия е създадена, за да се обичат хората помежду си, за да сродяват славянската духовност от всички земи – днес филиалите ни са в 19 страни, а в България вече са 38 Радетелски клуба. Нека правим възможното не да се делим, а да се събираме в хубава дума, прегръдка, обич.“
Елка Няголова припомни стиховете на Пушкин, обръщение към клеветниците на Русия:
Клеветникам России
О чем шумите вы, народные витии?Зачем анафемой грозите вы России?
Елка Няголова обяви, че ръководството на Славянска академия награждава с Почетен реверен знак Виктор Васильевич Баженов, който ще му бъде връчен по време на Международния фестивал на поезията „Славянска прегръдка“
Последва музикално-поетичният спектакъл, в който взеха участие: балет „Тангра“; поетите Ели Видева, Стойка Мариновска, Иван Маринов, Иванка Миклович, Петър Ванчев, Нина Момчилова; Мина Карагьозова прочете своя текст „Славянските воини на светлината“ - предговор към нейната книга „Ранени от Словото“. Актрисата Дарина Параскова представи финален монолог на Соня от пиесата „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов. С музикални изпълнения участваха: пианистката Веляна Девинизова; оперната прима Стефка Младенова и Фолклорен танцов състав „Златна Тракия“. Беше прожектиран и рекламен филм, представящ модерния облик на града.
Сред официалните лица на вечерта бяха: Минко Ангелов – зам.-кмет на община Хасково; Васил Несторов – директор на Дирекция „Образование и култура“ (община Хасково); Венета Въжарска – главен експерт „Култура“ (община Хасково); Валентин Димитров – директор на Регионален исторически музей – Хасково; Смиляна Митова – народен представител от Хасковски регион; Константин Димитров – председател на Славянското дружество в Хасково; Иван Станчев – зам.-областен управител; доц. д-р Владислав Лесневски – завеждащ направление „руски език“ към РКИЦ и представител на „Россотрудничество“ в България; Крум Лазаров – депутат, секретар на Славянското дружество; Елка Няголова – председател на Славянска литературна и артистична академия и директор за Балканите на МАПП.