След-и
Почитаме паметта на Змей Горянин
109 г. от рождението на русенския поет и писател
На 15 януари в Клуба на дейците на културата в Русе се състоя възпоменателна вечер в памет на родения в крайдунавския град на 11 януари 1905 година Змей Горянин (Светозар Димитров). Възпоменанието е организирано от Русенско общество за културно наследство „Змей Горянин” със съдействието на Русенското филхармонично общество „Д. Петков”.
Доц. д-р Атанас Колев от Русенското общество за културно наследство „Змей Горянин” проследи основните моменти от биографията на Змей Горянин. Той припомни, че изключеният от канона русенски поет и писател учи в Мъжка гимназия „Княз Борис” и негов приятел е Павел Спасов. След завършването на гимназията се записва да следва в Свободния университет, но поради финансови причини се отказва. Жени се за Соня Димитрова. През 1941 година е мобилизиран в армията. След 9 септември 1944 година е обвинен от Народния съд във „великобългарски шовинизъм” и лежи в затвора 1 година. След излизането от затвора е приканен от Георги Караславов и Христо Радевски да се отрече от постъпките си като цензор, но той гордо заявява „Те много добре знаят, че не съм спирал ничий труд”. Оттегля се в манастира „Седемте престола”, където умира на 25 август 1958 година.
Присъстващите в залата русенци бяха запознати с творческата дейност на поета и писателя Змей Горянин от Иво Братанов. Поетът и писателят от Русе започва да пише стихотворения, които печата в сп. „Светли зари” и „Изгрев”. По-късно сътрудничи на „Хиперион” и „Българска мисъл” и „Вяра и живот”. През 1927 година издава първата си книга „Аз и другите”. Иво Братанов изтъкна, че Змей Горянин е най-добрият автор на религиозна поезия. Също така, той е автор и на исторически романи: трилогията „Дунавът тече”, „Силата на робите”, „Утолена жажда”, „Звезда керванджийска” и др.
Срещата започна с молитва от отец Стефан Стефанов от Русе и отец Петър от манастира „Седемте престола”, които се помолиха на Бог да упокои душата на Светлозар Димитров, която се намира в селенията на праведните.
Доц. д-р Атанас Колев от Русенското общество за културно наследство „Змей Горянин” проследи основните моменти от биографията на Змей Горянин. Той припомни, че изключеният от канона русенски поет и писател учи в Мъжка гимназия „Княз Борис” и негов приятел е Павел Спасов. След завършването на гимназията се записва да следва в Свободния университет, но поради финансови причини се отказва. Жени се за Соня Димитрова. През 1941 година е мобилизиран в армията. След 9 септември 1944 година е обвинен от Народния съд във „великобългарски шовинизъм” и лежи в затвора 1 година. След излизането от затвора е приканен от Георги Караславов и Христо Радевски да се отрече от постъпките си като цензор, но той гордо заявява „Те много добре знаят, че не съм спирал ничий труд”. Оттегля се в манастира „Седемте престола”, където умира на 25 август 1958 година.
Присъстващите в залата русенци бяха запознати с творческата дейност на поета и писателя Змей Горянин от Иво Братанов. Поетът и писателят от Русе започва да пише стихотворения, които печата в сп. „Светли зари” и „Изгрев”. По-късно сътрудничи на „Хиперион” и „Българска мисъл” и „Вяра и живот”. През 1927 година издава първата си книга „Аз и другите”. Иво Братанов изтъкна, че Змей Горянин е най-добрият автор на религиозна поезия. Също така, той е автор и на исторически романи: трилогията „Дунавът тече”, „Силата на робите”, „Утолена жажда”, „Звезда керванджийска” и др.
Възпоменателната вечер завърши с прочит на актьорите Любомир Мирчев и Миланка Петрова на текст от „Светлини и сенки” и стихотворения. Младите изпълнители от Русенското филхармонично общество „Д. Петков” направиха вечерта още по-вълнуваща.
Автор:
Никола Бенин
Публикация:
18.01.2014 г. 13:18
Етикети:
Посетено:
1212
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/18430-pochitame-pametta-na-zmey-goryanin