След-и
С една силна поетична книга повече
Боян Ангелов сред хълмове без полумрак
◊ СЪБИТИЕТО
Боян Ангелов не е бил и не е шумна личност и шумно име, не се е стремил никога към самоцелна популярност и публична известност. Затова и малцина знаят, че освен много талантлив поет, той е и полиглот, с магистърска степен по българска филология и докторска по философия, съставител и автор на множество издания - антологии, сборници, монографии, както и на енциклопедия на българските възрожденски читалища. Затова ще си позволя едно малко по-широко представяне на житейския и творческия му път.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА
Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил е философия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, валдорфска педагогика и социална психология в Швейцария. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат. Специализирал и преподава в областта на гьотеанистическа естетика и валдорфската педагогика. Председател е на Българо-швейцарската академия за художествени науки и на фондация „Читалище 1870″, чието издание е възрожденското списание „Читалище”. От началото на 2013 г. е директор на издателство „Български писател”. Автор на 18 поетични книги, сред които: „А върху ножа - детелина”, „Тиара”, „Делтата на другия живот”, „Скали от вятър”, “Еос”, „Цветовете на тъгата”, „Съзерцание”, „Пристанище в средата на душата”, „Византийска мозайка”, „Отрицание на отрицанието”, „Разговор с мълчанието”, „Ъндърграунд” и др. Автор е на книги с историко-философска и литературно-критическа насоченост, съставител на енциклопедии и поетични антологии. Негови поетични творби са превеждани на различни езици: руски, украински, немски, английски, френски, италиански, испански, японски, румънски, полски, унгарски, арабски, хинди и др. Превежда от немски, френски, руски и гръцки. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.
***
РАЗПЛАТА
Било е, за да бъдем.
И, вторачени
в оная непосилна аксиома,
събуваме
усмивките си лачени,
за да потънем
в бездиханна кома.
Сега е време
мъжките ни сънища
да украсим
със скръбни еполети
и да дарим на бликналите пътища
видения,
все още неотнети.
В спиралата към тези отчаяния
пулсира блясък
мълчалив и матов.
Облъхван от невидими ридания,
животът става
по-ленив от блато.
Олтари жертвени
щом сме за огъня
или безспирен пир
за безгръбначните,
къде е единението
с бога на
преобразените
посоки
злачни?
Къде е времето,
щом няма минало
за неосъществените
любови,
щом бъдещето
срещу нас е зинало,
а за отвъдното
не сме готови?!
Било е,
за да сме...
и над пределите
бистреят на доброто заревата,
ала до там ще стигнат
само смелите,
които не потърсиха
разплата...
Боян Ангелов