След-и
Поетичен концентрат за ценители
Николай Милчев представи "Тънък дъжд"
Фото: Анжела Димчева
Любители на поезията от поне 4 поколения препълниха на 16 декември 2013 г. клуб-ресторант „Рубаят“ – най-новото софийско светилище на изкуството, за премиерата на стихосбирката „Тънък дъжд“ от Николай Милчев – поетичен концентрат от една свърхметафорична поезия, в която всеки стих или куплет би могъл да бъде поанта или дори отделно стихотворение – толкова неочаквано мощни визуално, звуково, сетивно са образите, раждащи се от това неопостмодернистично съзнание.
Гриша Трифонов – артдиректор на „Рубаят“ и редактор на книгата „Тънък дъжд" – анонсира появата на тази забележителна в посланията си книга, отбелязвайки: „Николай Милчев е роден поет, но не е завършен поет. Той има още много небеса над себе си и още много земи под краката си, така че има какво да очакваме от него. Завиждам на всички, които ще четат сега книгата, защото аз съм я чел като редактор в ръкопис и много се радвам на това, което се получи. Да редактираш Милчев е удоволствие, защото всъщност нищо не редактираш, по-важното е да видиш кои стихове не пасват на тази книга. Той няма слаби стихове, а отпадналите творби просто ще бъдат част от следваща негова книга.“
Николай Милчев се обърна към присъстващите с думите: „Ние – дори и близките – се отдалечаваме все повече, не се чуваме и си мълчим, но има неща, които трябва да изкажем. Хората се изразяват по различни начини, аз съм избрал да говоря в стихове. Не съм се отклонявам от този мой път почти никога в живота си и съм разбрал една проста истина: колкото и да ми е вземало писането, то е едно нещо, което винаги ме е възнаграждавало. Възнаграждавало ме е с тези седящи тук очи на хора, които са добронамерени и обичат поезията, и които, надявам, се ми вярват. Искам да благодаря на моя издател Христо Пацов („изд. „Потайниче“), който беше така добър да ме покани да издам новата си книга при него
Виолета Христова си призна греха, че е пристрастна към поезията на Милчев, а анализът й съсредоточаваше в едно нейното есеистично-емоционално и неконвенционално виждане за пътуването на тази оригинална поезия от душата на създателя й, през витражното му въображение до читателската обич: „Тънък дъжд“ събира последните стихотворни вибрации на Николай Милчев. Удивително плътна и заоблена в излъчването си поезия. В нея липсват крясъците, остротите, нетърпеливото изричане. Това са стихове зрели, сочни, сладки и завършени. Отгледани в пълен кошер, търпеливи и мъдри.
Някак си магично е отношението на Николай Милчев към думите. Не тича и не залита по ежедневния смисъл, търси отвъдния с цялата му мистичност, с прелестната лекота, която прониква направо в подсъзнанието и те кара да преливаш, да се радваш като дете и да се смаляваш. Кара егото ти да утихне и да бъдеш за малко естествен.“
Сред трудно стихващи аплодисменти Николай Милчев прочете двадесетина стихотворения и повече от час раздаваше автографи на своите почитатели – колеги, приятели, ученици, непознати фенове.
От книгата:
Николай Милчев
Поет
Той спи с едно отворено око –
да не пропусне стих, който се рее.
А сутрин крие своето крило
под якето... И може би живее.
Той има няколко угаснали луни.
За слънцето не му остават сили.
Когато пише, въздухът звъни
и мравките са с алени кокили.
Ако реши да стигне до река,
не му е нужно никъде да скита,
защото неговата рибешка ръка
докосва всеки трепет на вълните.
Ако измисля, мисли с очила,
захвърлени сред ябълки и шипки.
И под мъглите сее тишина,
която върху книгите пониква.
Не му се диша... Затова личи,
че е с хриле, които е забравил.
Но някой ден така ще зазвучи,
че змиите дори ще се изправят.