След-и

Птиците политат срещу времето

Премиера на „Употреба на свободата“

Птиците политат срещу времето
Валентина Радинска по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева



С тази метафора и с усещаното за непредсказуем полет останаха десетки почитатели на бунтарското слово, които  препълниха клуб „Алкохол“ на 10 декември в Столичната библиотека за представянето на новата стихосбирка на Валентина Радинска „Употреба на свободата“ (Издателство „Захарий Стоянов“, 2013).

В своето експозе критикът Иван Гранитски върна лентата назад към края на 70-те години, когато излиза първата книга на Радинска, проследи нейната творческа спирала във времето, наблягайки на своеобразните личностни и поетически качества на авторката, на влиянието върху нея на българската традиция (Елисавета Багряна, Иван Динков, Христо Фотев) и руската литературна школа (в лицето на Анна Ахматова, Марина Цветаева и Белла Ахмадулина): „Валя Радинска е една от най-обичаните поетеси, всяка нейна стихосбирка е не само етап в нейното развитие, но и представителна извадка в търсенията на съвременната поезия. Валентина Радинска е част от една вълна, която много силно навлезе в нашата поезия – Надя Попова, Маргарита Петкова, Петя Александрова, Зоя Василева, Милена Лилова и после по-младите – Виолета Христова и Камелия Кондова. Това е едно цяло поколение от жени-поетеси, което казва значително по-категорично, извисено и разнообразно новата дума в нашата поезия. Заради собствения си висок критерий Валя издаваше книги по-рядко на фона на онова непрестанно поетическо бърборене. Всяка нейна книга беше стойностна, качествена. Тя се интересува от драмата на мислещия човек, от постоянното крушение на идеалите, от липсата на ценности. Радинска е един интровертен тип поет, тя се затваря, нейните взривове са навътре, те са имплозия, не – експлозия.“

За женското и мъжкото, лирическото и театралното, философското и емоционално-психологическото, напластено в думите чрез тяхното различимо „вторачване в болката“ и „смесването на измеренията“ говори поетесата Виолета Христова. Тя определи Валентина Радинска на „звезден следотърсач“: „Всичко има тук: и опитът да си спомниш себе си, и отказът да си спомняш... Животът все повече наподобява на крепост и под пластовете ежедневна болка е зазидана една възхитителна душа, една чувствителна към всичко женска същност, която плаче, обича, помни...“

Авторският рецитал на Валентина Радинска включваше десетина стихотворения от новата книга: „Не мога да си спомня себе си...“, „Приспивно“, „Четвъртък“, „Петък“, „Площадите“, „Употреба на свободата“ и др.

Издателство „Захарий Стоянов“ е издало и представителен том с избрани стихотворения на Валентина Радинска под заглавие „Времена“. Книгата ще бъде представена официално в началото на 2014 г.

 

От новата книга:

Валентина Радинска

Вечер може да влезе
плач да пренощува...
                    Псалми


Плачът,
който влезе да пренощува,
сутринта още не беше си тръгнал...
Прозорците
се бяха замъглили от дъха му,
и плесен в ъглите покълваше...
Защото
плачът,
който влезе да пренощува
беше тих и горчив,
беше бавен, сподавен,
беше от най-дългите плачове,
беше плач със студено сърце:
сърце, в което не е останало нищо друго,
освен един плач,
влязъл да пренощува...



Автор: Анжела Димчева
14.12.2013 г. 21:21
Посетено: 1334
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/18295-ptitsite-politat-sreshtu-vremeto