Щрихите във и отвъд живота

На снимката: Юлия Пискулийска по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева

Доживяхме времето, когато за премиера на нова книга би трябвало да се наема Голямата сцена на Народния театър...

Неочаквано може би и за самата Юлия Пискулийска десетки правостоящи атакуваха вече пълната зала на 4-тия етаж в Народния театър, където на 10 декември тя представи новата си книга „Щрих“ (разкази, мемоари, стихотворения).

Увертюра към литературното събитие беше известната песен „Добрите хора“, изпълнена от театралната кукла Краси и актрисата Ива Апостолова.

Юлия Пискулийска каза: „Надявам се, че днес ни събира добротата. Ние не трябва да рушим тези крехки мостчета, които са между нашите човешки светове. Исках да ви напомня, че си дължим минутите на любовта, че без нея животът е тъмен. Това не са в истинския смисъл на думата мемоари – иска ми се да не забравяме чувствата, нека свалим маските и да не премълчаваме думите, които жадуваме да кажем на някого, когото обичаме. Дали тази книга ме разкрива пред вас или и аз оставам с маска? В „Щрих“ вие ще видите и моето желание за светлина и обич към всички вас. Едно от лицата на любовта е приятелството. Щастлива съм, че имам много приятели, които са тук.“

Авторката прочете есето си за Елисавета Багряна, в което изпъква един величествен щрих от личността на голямата поетеса – женственост, аристократизъм, достойнство дори тогава, когато житейските обстоятелства се опитват да принизят личността: „Умеем ли, въпреки обстоятелствата, да държим главата си изправена, да се протегнем към малките женски хитринки – да изглеждаме добре. Умеем ли да се усмихнем на живота, когато още го има – въпреки тежестта на годините?“

Мигове от дългогодишното си познанство с авторката споделиха Матей Стоянов (автор на песен, посветена на Пискулийска) и проф. Венко Александров.

В предговора към книгата проф. Огнян Сапарев отбелязва: „Тези кратки разкази са много женски – в най-добрия смисъл на думата. Впечатляващо емоционални и силно пластични. В тях мрачно наднича болезненото човешко разминаване, скръбта и смъртта.

Това е много плътна психологическа проза. С мярка есеистична. Разтърсваща. Предполагаща чувствителността на дългогодишен житейски опит, горчив сблъсък със страсти и неволи, трудно зараснали душевни рани. Логично идва въпросът: нужни ли са подобни „щрихи“?

Да, ще отговорим най-убедително. Защото, уви, животът е не само весел и забавен, както ни убеждава масовото развлекателно Четиво. Тези „щрихи“ ни подготвят за болките на живота (или ни примиряват с тях). Те подкрепят най-човешки нашата уязвена чувствителност.“

Юлия Пискулийска изрази своето желание да пишем по-често послания на ръка, защото компютърът убива съкровеността на диалога между хората.