Поетическото като индивидуална митология

На снимката: Тодор Биков по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева

На 5 декември 2013 г. почитателите на философската поезия в София приветстваха Тодор Биков в НЧ „Пенчо Славейков“, където под мотото „Вечери на Кръста“ той прочете избрани творби от новата си книга „Стихослужения“ (Издателство „Български писател“, 2012). Вечерта се водеше от поетесата Виктория Катранова.

Подробно за темите, идеите и стилистиката на автора говори литературният критик Благовеста Касабова: „Тодор Биков е лирик в поетиката си като цяло, но едновременно с това е силно метафоричен и иносказателен. Силата на внушението идва от майсторството му да борави с пластиката на словото. Той „тихо служи“, т. е. казва ни, че стиховете му не са създадени за развлечение или попълване на времето. Те са емоционално служение за издигане на духовното у човека. Както в храма се служи за укрепване на вярата, така и в поезията си Т. Биков служи за духовното облагородяване на все по-застрашително подивяващия човек в 21. век. В „Стихослужения“ ще открием творби, в които емоцията от преживяванията е многогласна, в други преобладава баладично-лиричното начало, в трети – легендарно-божественото, в което авторът търси убежище от низкото и грозното... В посланията му ще усетим надежда в добрия, светлия изход от мрака на нощта. Любовта тук в повечето случаи е асоциативна – в едно от стихотворенията си поетът я определя като феникс. Тодор Биков е не само даровит поет, той е и нравствено стойностен творец, защото не се опитва да игнорира най-значимото от наследеното от най-добрите майстори на словото за сметка на някаква бездарна и пошла показност. Напротив, той издига традицията на по-високо философско стъпало, пресътворявайки чувствителността на човека от 21. век във вековечни теми и въпроси за житейските съблазни и користи, но разкривайки божественото, заложено във всеки от нас.“
 
За творческото си сътрудничество с Тодор Биков и за някои акценти в книгата говори авторката на предговора Анжела Димчева: „Моделите в поезията са модели на индивидуалния човешки микросвят, но и рефлекторно отражение на вселената. Това е особено видимо у поети, които разработват философска тематика и втъкават в плътта на произведенията си космогонична лексика, митологична образност, пространствена алегоричност. Те не са естраден тип стихоплетци, нито патетични високоговорители на определени идеологии. Те са свръхчувствителни мембрани, които ни карат да мислим и чувстваме извън битовизмите на ежедневието.

Тодор Биков е именно такъв поет. Дори само заглавията на книгите му – „Звук от светлина“ (1990), „Високи съзвучия“ (1998), „Кристално наднебесие“ (2003), „Душа зад хоризонта“ (2007) – показват апология и сакрализация на духовното у човека и на космическото като божествено откровение. Сякаш цялото познание, което е изграждало личността му (философ, богослов, политолог, дипломат), се е акумулирало в изящната тъкан на поезия, сътворила друга, по-висша и красива реалност. Затова и настоящата му книга не е обичайният сборник от стихотворения, а носи библейски смиреното заглавие „Стихослужения“ – поклон пред изкуството, пред „небесните същности“ и пред сродяването на Божията любов с човешката вяра и обновената мисъл – нататък, зад хоризонта, отвъд озоновите дупки, отвъд омразата, отвъд смъртта.“

За духовното си общение и приятелството си с Тодор Биков в Пазарджик преди близо 40 години разказа поетът Иван Есенски: „Съдбата ни с Тодор беше почти сходна, ние бяхме част от един поетичен кръг, завещал ни големи имена. Писането на стихове е едно занятие, приравнено с дишането, ние имахме едно общо духовно кръвообръщение. Не трябва да забравяме, че всяко едно селище в България е своеобразна столица на поезията.“

От „Стихослужения“:

Тодор Биков

ПРОКРУСТОВО ЛОЖЕ

Дано двуострият не падне
върху невинната ми мисъл,
преди да съм настигнал пладне.
И листа си мечтан изписал.

Аз тръгвам с дрехите си нови.
Щом слънцето заблика,
напук на бухали и сови,
ще го закича на илика.

Но как ли пиша тази страница,
когато знам: не съм Тезей.
И мойте думи имат граница –
леглото на един злодей.