След-и
Византия и цивилизационният избор
Николай Табаков представи „Византия“
Примката на икономическата криза в България се затяга, но духовните хоризонти на българина се разширяват – това е факт, ако се вгледаме в огромното количество премиери на нови книги в София. И особено когато видим на едно място над 150 видни интелектуалци – преподаватели, учени, писатели, актьори, художници, студенти, привлечени в залата на Студентския театър към Софийския университет за премиерата на новия роман на Николай Табаков „Византия“ (издателство „Изток-Запад“).
Проф. Георги Каприев (водещ редактор на поредицата „Срещу времето“) се спря на утаяването на елинската античност в презвековния бит и етнокултура на българина, които се проектират в романа „Византия“, говорещ в различни времеви пластове – Византия, която е вътре в нас, която се стреми неистово към красотата, която преследва съвършенството: „Тиктакането на часовника е дребна подробност на фона на онова кълбо от напрежение, от което сме замесени всички ние и в което е фатално замесена Византия.“
Проф. Иван Божилов определи премиерата като „тайна сбирка на почитателите на Византия“: „В нашата съвременна книжовност понятието „Византия“ и производните му са натоварени с много негативизъм. Едва ли не лоши думички. Защо? Защото ние не познаваме историята. Византия е била винаги враг на Запада. Ако отворим който и да е речник, срещу това понятие ще видим да стои „непочтен, лукав, мръсен, двуличен, коварен“ и какво ли още не. За България положението е същото, вероятно привнесено от възрожденската епоха.“
Иван Божилов определи романа на Николай Табаков като истински постмодернистичен текст, в който авторът отправя едно предизвикателство – колкото изследва Византия, толкова навлиза и в духовните пейзажи на Костантинопол, и ги колажира със съвременността – България от 2012 година. „В основата на всичко е търсенето на корените – кои сме, откъде сме дошли, накъде отиваме. Защо непрекъснато търсим да сме част от нещо: бяхме част от Германия, после от СССР, сега пък от НАТО? Няма нищо лошо да сме част от нещо. А не осъзнаваме, че от хилядолетие ние сме част от една голяма цивилизация – Византия. Още през 864 г. ние сме направили своя цивилизационен избор. В края на 20-ти век политиците пак заговориха за този избор – те не знаят, че това не се прави всеки ден. Византия ни е научила на християнство, тя ни е донесла литературата, изкуството, архитектурата. И в това няма нищо страшно.“ – обобщи проф. Божилов.
Откъс от романа беше прочетен от актьора Ириней Константинов. По време на четенето текстът беше илюстриран от проф. Греди Асса чрез симултанно скициране на героите върху видеостена.
Николай Табаков каза: „Това не е исторически трактат, а роман. Писането на книга е доста трудна и неблагодарна работа: седях три години в една тъмна стаичка, писах и сега съм пред вас... Ако не беше книгата на проф. Георги Каприев „Византийска философия“ и на проф. Иван Божилов „Византийският свят“, през ум нямаше да ми мине да се занимавам с Византия. Старал съм се да разгадая имаме ли европейско самочувствие, какво представлява така нареченият византийски свят, какъв цветови нюанс дават православните държави на Европа, имаме ли достойнство, забравена ли е думата „гордост“? Страхувам се, че никой от нас не е чувал тази дума от години. А думата „морал“ я чуваме от политиците в друг смисъл. Тя е разбита на смисли за различните слоеве от обществото. Гордея се, че съм гражданин на страна от Източна Европа и моето самочувствие стои в тази книга.“