Жената – грешната и святата

„Антологията с текстове на български писателки безусловно е нужна и се радвам, че точно Албена Вачева я направи. Защото тя е способна хем да харесва „своите писателки”, хем достатъчно да се „отстрани” от тях. Това е задължителното условие, за да се получи точният портрет на писаното от жени”, сподели доц. Стилиян Стоянов, който представи изданието пред студенти и преподаватели от ЮЗУ.

„Антологията е разделена на два дяла: поезия и проза, продължи изказването си той. На корицата виждаме писателското кафене на ъгъла между ул. „Г. Раковски” и „Цар Освободител” и снимка, на която са по-голямата част от писателките, представени в книгата. Внушението и на корицата, и на антологията е недвусмислено: писателките са неотменна и незаслужено забравяна част от българската литература. И проблемът не е дали те са по-талантливи, дали има разлики в „мъжкото” и „женското писане”, дали женското писане е дискриминирано. Проблемът е, че те трябва да бъдат показани. После всеки е свободен да направи своя прочит. Това е самонарастващият смисъл, за който говори Пол Рикьор. Той е функция на читателските прочити. Смисълът е толкова по-голям, колкото повече са прочитите. За да ги има обаче, е нужен посредникът, който да преоткрие и нареди текстовете. Защото читателят по принцип е ленив и не си пада по литературната археология. Албена Вачева е наредила експонатите, направила е така, че те излизат от състоянието си на екзотично минало и се вписват в нашите реакции спрямо свят и литература. […]

Мисля си, че трябва да възприемаме антологията като част от бинарната опозиция, която предлага Албена Вачева –текстовете на български писателки и обемното изследване на литературата, създавана от жени”, направи препратка към очакваното в скоро време издание „В периферията на канона”, подготвяно за печат от издателство „Просвета” Стилиян Стоянов.

Албена Вачева разказа за работата по изданието и за съставителските цели, които си е поставила. „Първоначално идеята беше заглавието да бъде „Сноп 3”, по аналогия с издадените през 30-те години на ХХ век 2 последователни тома с това заглавие. В процеса на работата обаче стана ясно, че съществуват множество причини, които натежаха в подкрепа на новото заглавие. Една от тях – определящата – е, че в центъра на по-голямата част от поместените текстове стои жената, нейните чувствителност, страдание и триумфи, поради което заглавието трябва да е ясна препратка към това. Това е литература, в която хипостазите на женското се проявяват в най-широката възможна гама, предлагаща реализация на съвременната жена. В единството на интимни и социални пространства в съвременния град жената е домакиня, съпруга, майка, любовница, жена с професия, студентка. Тя се учи да живее пълнокръвно, напускайки уюта на традиционния ред, изправена пред множеството плашещи и същевременно примамващи възможности на бързоразвиващия се град. [...] В част от произведенията се чете упрек към двойствения морал, който удържа на повърхността традиционните ценности, а, от друга страна – в скритите пространства на града, разкрива непознати дотогава човешки отношения. С тяхното разрешаване се заемат жените писателки, които се опитват да представят творческо решение на голяма част от социалните конфликти, породени от женската еманципация”, отбеляза в представянето си Албена Вачева. 

Тази книга е по-добре да бъде прочетена, завърши изказването си Стилян Стоянов. И четенето й започна още в залата, когато студенти представиха стихове от Мара Белчева, Магда Петканова, Дора Габе, Елисавета Багряна, Бленика и част от прозаически текст на Фани Попова-Мутафова.