След-и
Модернизмите ни (българският литературен модернизъм: автори, издания, концепции)
За Националната научна конференция, част от проекта „Дигитализация и концептуализация на литературното наследство на българския модернизъм”
Конференцията е част от проекта „Дигитализация и концептуализация на литературното наследство на българския модернизъм” (http://bgmodernism.com/) на направление „Нова и съвременна българска литература” – Институт за литература при БАН и включи забележителен брой доклади с интерпретации на българския литературен модернизъм в различните му етапи и проявления, както и юбилеен блок „130 години от рождението на Сирак Скитник”.
Учени от Института за литература, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, Югозападния университет „Неофит Рилски”, НАТФИЗ, Нов български университет, Университета по библиотекознание и информационни технологии и от Института по славистика към Полската академия на науките прочетоха над 60 доклада върху поетически, белетристични и манифестни творби, критически и изкуствоведски студии и статии на автори, представители на българския литературен модернизъм. Разгледани и успоредени бяха поети, белетристи, изкуствоведи, критици, теоретици и публицисти като Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Гео Милев, Чавдар Мутафов, Кирил Кръстев, Теодор Траянов, Николай Райнов, Людмил Стоянов, Николай Лилиев, Асен Разцветников, Владимир Полянов, Матвей Вълев, Иван Грозев, Александър Балабанов, Атанас Илиев, Спиридон Казанджиев, Димо Кьорчев, Шарл Бодлер, Морис Метерлинк, Хенрик Ибсен, Аугуст Стриндберг, Войчех Галонзка, Валтер Бенямин.
Във фокуса на докладите бяха поставени емблематични издания като „Златорог”, „Хиперион”, „Везни”, „Пламък”, „Демократически преглед”, „Художник”, „Изток”, „Стрелец” и др. Обсъдени бяха културни феномени на българския модернизъм като естетическите особености на експресионистичната, сюрреалистичната, кубистичната и футуристичната философия в българската култура, философията на течението „Родно изкуство”, проблематичността на манифестите на българския модерн и авангард. Обърнато бе внимание и върху женската лирика от края на XX в. и проблемното й поставяне в парадигмата на модернизма и постмодернизма. Потърсени бяха оригинални - както литературнотеоретически, така и литературноисторически гледни точки, които успоредиха модерната и криминалната литература, разгледаха модернизма от точката на съвременността. Докладите си поставяха за цел да конструират цялостни възгледи върху модерната книга и модерния читател, да концептуализират културологически по-цялостни исторически периоди като началния за българския модернизъм период от края на XIX - началото на XXв.
Докладите, включени в юбилейния блок, посветен на 130-годишнината на Сирак Скитник, разгледаха пътя на оригиналния и ярък творец от „Мир искусства” до „Родно изкуство”, текстовете му на страниците на „Златорог”, „Демократически преглед”, особеностите на поетическите му текстове.
Институтът за литература отбеляза годишнината на Сирак Скитник и с кръгла маса под надслов „Сирак Скитник и радиото”, включена в рамките на конференцията и организирана от Георги Господинов и Иван Христов в предаването „На острова на блажените” по БНР, радио „Бинар”, която се проведе на 15.11.2013 (петък) от 17.00 ч.
В рамките на форума беше представен сборникът „Неслученият канон. Български писателки от 1944 година до наши дни” (София: Алтера, 2013). За книгата говориха проф. дфн Милена Кирова, съставител и редактор, и доц. д-р Елка Трайкова, директор на Института за литература.