Маргарит Жеков с юбилейна книга

Новата книга „Обречени морета“ на Маргарит Жеков беше представена от издателя Марин Георгиев и от проф. Светлозар Игов на 19 ноември в Унгарския културен институт в София.

Интродукция към академичния анализ изнесе дъщерята на Маргарит Жеков – младата пианистка Лидия Жекова. На видео стена по време на премиерата течаха кадри от 30 години назад – срещи на писатели, премиери и творчески диалози с участието на поета.

„Аз съм издател на няколко книги на Маргарит Жеков, познаваме се от много години, запозна ни Владимир Попов – тогава зам.-главен редактор на сп. „Родна реч“, и както доста често се случва, най-внезапно този млад човек стана на 50 години...“ – каза Марин Георгиев.

Проф. Светлозар Игов съумя не само да открои акцентите в творческия натюрел на поета, но и да изнесе академична лекция за развитието на българската литература след Втората световна война:

„Аз ще се съсредоточа не върху текста, а върху контекста, в който живее тази литература. Една поезия може да има малко читатели. Но дори тогава тя трябва да отекне в нея. Литературната творба не съществува само в книгата. Нейната литературна смислова структура се създава едва в рецепцията, в тълкуванието, в прочита. Не искам да наблягам към това, което един мислител наричаше „надменност на интерпретатора“. Единството на творбата е в общността на комуникативния цикъл: автор – творба – читател – публика. Днес виждаме един феномен: имаме Съюз на българските писатели със 700 души, един друг – с 300 души и още два с повече от 1000 души. Така че днес в България има над 2000 пишещи хора. Страшно е, че медиите представят често за писатели хора, които нямат нищо общо с литературата. Излизат доста книги, годишно по 100 романа и 1000 стихосбирки. В това няма нищо лошо... Или както един поет го определи – налице е „пропяла тълпа“. Лошото е това, че целият този поток от книги не се структурира – не само от критиката, а и от наградни иституции, медии, съюзи.“

Проф. Светлозар Игов говори за статута на литературните фигури в България от времето на Боян Пенев та до днес, за липсата на адекватни литературни издания, които да публикуват критика; за неактивните творчески съюзи, в които не отекват важните произведения на литературата; за профанизирането на книгата като продукт, търкаляща се „между изложби на кучета, пърфоманси, проекти, които нямат нищо общо с културата“.

След като направи пълен политически разрез на комунизма и антикомунизма, позовавайки се на Хайдегер и Нотръп Фрай, проф. Игов се прехвърли на религиозността като стил, език и внушение в обществото ни и в частност в поезията на Маргарит Жеков, която е рационална и въпреки библейските позовавания и нейната апофтегматичност, тя не е мистична, не е и квазирелигиозна.

„България живее в зловеща демографска катастрофа. За това е виновна тази власт, която буйства тук не от 23 години, дори не и от 70 г. – тези процеси са следствие на един балкански манталитет, който вирее тук. Абсолютна социална ентропия, тук е действащ свят на безсмислието, ръководено от Държавна сигурност. Алтернативата на оцеляването е единствено Бог... Литературата трябва да бъде проект на цялото общество“ – завърши експозето си проф. Игов.

За новата стихосбирка „Обречени морета“ (издателство „Литературен форум“, худ. Георги Ткачов) говори и поетът Иван Цанев.


От новата книга:

Маргарит Жеков

Споделеност

Всяка нощ
самотен
гледам към зведите
Само любовта към Бога
винаги е споделена.

***

Маргарит Жеков е роден на 28 юли 1963 г. Завършил е немска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и богословие в Германия. Автор е на стихосбирките: „Сричане на красотата“ (1990), „Разговор със собственото сърце“ (1992), „Небесно битие“ (1993), „Биографични метафори“ (1997), „Естества“ (2010). Превежда от немски, английски, испански и шведски език. Работил е като преподавател по немски език, редактор във в. „Хасковски вести“ и в. „Литературен форум“. Живее и работи в София като богослов, писател и преводач.