След-и
Юбилейна книга на Сашо Серафимов
Премиера в София
Сашо Серафимов по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева
„Старците умират в края на света“ е заглавието, което от тази нощ (19 ноември) ще си нашепват като парола любителите на поезията в София.
Виновникът за този озадачаващ слух е поетът Сашо Серафимов, който прелетя от Добрич до София, за да представи в Младежкия театър един лиричен трактат за дребното „Вникване в нещата“, което преминава през „Локви от любов“, през „Слухове“ и „Пясъкът на времето“ и завършва с „Девет срещи с един от старците в края на света“.
Но софиянци да не си мислят, че точно тях ще ги сполети първо това премеждие...
Книгата обиколи вече книжарниците и читателите в Добрич и Варна, очакват я още примамливи дестинации, благодарение на издателите от „Жанет 45“.
За да се видят и аплодират Сашо Серафимов, в Младежкия театър бяха дошли десетки колеги писатели, театрални дейци, актьори – сред тях бяха: Теди Москов и Мая Новоселска, поетите Иван Есенски, Кирил Кадийски и Балчо Балчев, белетристите Мюмюн Тахир и Димитър Атанасов, корифеят на литературната критика у нас – проф. Владимир Янев, и много други.
А Сашо Серафимов четеше, четеше, четеше – все предпоследно стихотворение... И звънтяха чашите с духа на поезията... Всяка 60-годишнина е хубаво да продължи колкото се може повече...
Сашо Серафимов
Историята на живота
Спокойно, Земята се върти.
Всеки ще си седне на мястото.
За всяка шапка ще има закачалка.
За всеки задник ще се намери удобен стол.
Радвайте се и се целувайте.
Гладнията ще види хляба,
жадният ще открие водата,
тъжният ще намери радостта.
Но не забравяйте, господа, смъртта.
И тя иска да седне при нас.
Уютно се чувства сред хората.
Умее да събира и да разделя
със сълзи, с болки и пръст.
Историята на живота е кратка.
Хилядолетията го доказват.
***
Сашо Серафимов е роден на 30.08.1953 г. в Добрич. Завършил е Славянския университет в София, специалност Социална педагогика. Издал е стихосбирките „Белег“ (в съавторство, 1979), „Дума свободна“ (1990), „Дарителят на сънища“ (1994), „Врата на хоризонта“ (1998), „Синият поглед на дървото“ (2004), „Потъване на светлината“ (2009) и книгата за деца „Объркани приказки“ (1995). Пиесата му „Шивачът на приказки“ печели трета награда на Международния фестивал за куклени театри „Златен делфин“. Негови стихове са превеждани на руски, сръбски, хърватски, немски, английски, полски, словашки и турски език.