Отвъд "Делникът на един безделник"

На сн.: Валери Станков чете стихове от новата си книга. Фото: Анжела Димчева

В клуб „Алкохол“ на Столичната библиотека се събраха набързо в сряда вечер едни доста сериозни „безделници“ – колеги по призвание на поета Валери Станков, за да потопят умората от деня в езеро от поезия.

Атанас Капралов започна представянето академично: „Той е един от най-талантливите съвременни поети. Горд съм, че България има такъв изключителен поет като Валери Станков!“

А Маргарита Петкова в типичния си иронично-притчов стил навлезе в територията на човека Валери Станков директно и без увъртания:

„Валери е мой много скъп приятел – отдавна и завинаги. Речта ми няма да бъде водопад от изящна словесност, а ще говоря това, което чувствам. Тази книга се роди пред очите на всички, които влизат във Фейсбук. Ние следяхме със затаен дъх всяко следващо стихотворение, живеехме в неговия свят с неговата любима – Влада Младенова. Честно да си кажа, аз самата понякога се отъждествявах с музата му, защото с него все още ми е трудно да се отъждествя. Валери е много напред с материала, той е преди всички съвременни поети. Хубавото е, че живеем в една епоха с него, иначе, както казва Васил Сотиров, щяхме да се срещаме само по антологии.

Невероятен е стихът му. Той си играе с ритъма и с римите. Няма у друг поет такива внезапни рими, такава смяна на настроението, самоирония, поглеждане на любовта от невероятен ъгъл. Валери умее да направи дори от един омлет или от една яхния с картофи брилянтно стихотворение. Или от седенето на пейката и от пиенето в бирарията. Поезията е такова нещо, към което всеки посяга, когато настроението му е съзвучно с дадена творба. Аз съм сигурна, че в стихотворенията на Валери ще се намирате във всеки един ден от живота си, защото всички ние в крайна сметка ходим по тези улици, возим се в метрото, седим на някоя пейка и най-важното – обичаме. Всички ние сме влюбени или искаме една пълноценна любов, която не всеки момент може да бъде наша. Важното е, че ни чака зад някой ъгъл. Не непременно софийски. Където и да е – в някое село, в Ню йорк, навсякъде по света. Ние сме подготвени за нея чрез стиховете на Валери. Невероятен поет! Горда съм, че обичам поезията му, която очевидно се харесва на хиляди ценители.“

Последва лирико-сатиричен водопад от преливащи, настигащи се и излитащи поетични състояния на поета Валери Станков: „Вчера“, „Молитва за моя живот“, „Безхлебникът“, „Бяс в до мажор“, „Труд за родината“, „Рекапитулация на есента“, „Оригами“, „Умирай трудно сто“, „Телевизорът“, „Мъж под наем“...

Може би вече е налице поетическа стилизация „ала Валери Станков“ – нежно самоироничен микс от разговорни фразеологизми, контрастни до абсурдност метафори, причудлив лиризъм с подчертано мъжко начало и синкопна мелодичност, от която читателят го полазват тръпки. Тази поезия има всички детерминанти на реалния градски пейзаж, на етно-българското природно и битийно дихание, на европейската, но и на трансокеанската комуникативност – сякаш поетът е седнал в чата на света и разговаря с невидими събеседници, сякаш той има милиони лица.

Художник на „Делникът на един безделник“ е Валентина Йотова. Издател – „Колор Принт“, Варна, 2013 г.