След-и

Световни писатели в София

Силата и слабостта на думите в бъдещия свят

Световни писатели в София

На снимката: Клодин Елф, Петър Стоянович и Георги Константинов. Фото: Анжела Димчева


Завърши Десетата световна писателска среща (23-24 септември). На откриването в понеделник в НДК министърът на културата Петър Стоянович приветства около 20 чуждестранни гости и над 50 български творци. Той се спря на задълбочаваща се бездуховност, на пошлостта в поведението и възприемането на света сред новите поколения, на големия социален дисонанс сред ползвателите на културните продукти: „Има два вида култура – високата и масовата. В първия вид големи проблеми няма – там известните контактуват с известните. Но масовата култура става все по-масова и все по-малко култура. Коя е причината? Може би липса на адекватно послание към следващите поколения – към тези, които утре ще тръгнат нагоре. Чудя се дали им говорим на разбираем език? Дали не готвим и студентите по методите на вече безвъзвратно остарелия 20. век?“

Посланикът на Украйна в България Н.Пр. Микола Балтаджи говори за българо-украинските културни връзки през последните два века и влиянието на Тарас Шевченко върху Иван Вазов, Любен Каравелов и Пенчо Славейков, както и подчерта приноса на проф. Иван Шишманов за популярността на Шевченко в България в началото на 20. век.

По темата „Силата и слабостта на думите в бъдещия свят“, засягайки влиянието на информационните технологии и социалните мрежи върху писателския труд, дебатираха известни автори от Франция, Испания, Ирландия, Италия, САЩ, Гърция, Румъния, Израел, Украйна, Сърбия, Турция, Швеция и България.

Поетът Георги Константинов (директор на сп. „Пламък“ и председател на българската секция на П.Е.Н.) говори за свободата и нейните семантични модификации във времето, спирайки се на най-актуалния въпрос днес: „Каква е съдбата на думите днес? Дали книгата е стока? Мина времето, когато поетът беше романтичен герой. Предишните поети хранеха илюзията, че едно пламенно стихотворение може да свали диктатор и да преобърне общественото мнение. Сега обществото е загубило интерес към belles letters. И в това няма нищо чудно, защото в пространството на тоталния прагматизъм е такава ситуацията: сега е времето на експерти, мениджъри и шоумени. Книгите се продават между туристически шапки и компактдискове или в безграничните пространства в интернет. Книгите нарастват, а читателите намаляват... Ставайки част от пазара, литературата загуби значително от своята социална, морална и образователна роля. Литературната критика изчезна, рекламата е диктуващият литературен критик.“

Поетесата Клодин Елф (Франция, представител на Европейската академия за поезия): „Понякога поезията прилича на молитва, когато човек е изгубил вярата си. Аз съм един поет, който пита: Мислим ли за думите и тяхната безполезност? Артистът търси да изрази неизразимото. По най-добрия начин. Поетът е един човек, който измисля говор в говора. И това е една авантюра между автора, текста и този, който слуша.“

Поетът Мануел Муньос Идалго (Испания): „Писателят, също както бижутера, се нуждае от суровина – думите. Аз не знам дали думата предхожда мисленето или обратно. Думите са предходникът на познанието и емоциите. Ако не се използват, те изчезват също като човека. Поезията е оръжие, заредено с бъдеще и стреля право в сърцето. Поезията е подкрепена от остротата на думите, които атакуват силно и побеждават тези, които си мислят, че са господари. Силата и слабостта вървят ръка за ръка.“ Мануел Муньос Идалго връчи Акредитивна диплома „Изабел І, Католическа кралица на Кастилия“, присъдена от Академията по испанистика на Тамара Такова (преводачка на испанска литература) за нейното талантливо представяне на испанския език по света.

Поетът акад. Ристо Василевски (Сърбия, поет и преводач) прочете откъси от най-новата си книга с афоризми: „Думите са тухли, с които се изгражда, но и се разрушава всичко в живота; Човек най-често се заплита в собствения си език; Идеите са като цветя: колкото пчели привлекат, толкова мед дават. Семето на езика трудно се забелязва, но когато веднъж разцъфти, замирисва всичко, което един народ трябва да има.“

Джак Харт (Ирландия, поет, белетрист, драматург, преводач): „Искам да се спра на две думи, които са като маяци, които ни превеждат през бурните вълни, за да стигнем до един нов свят отвъд океана. Тези две думи са цивилизация и култура. Запитвали ли сте се как са били третирани преди столетия най-бедните хора, за да израсте в древните държави високата антична цивилизация? Как са били третирани робите? Какво е било да си жена в онези времена? Затова аз настоявам думата цивилизация да бъде заменена с думата култура, за да отрази точно постиженията на тези страни.“

Паулиана Новакова (директор на „Интернет радио Бинар“, БНР) говори за огромната възможност на интернет медиите да дадат простор на думите. „Интернет е съживяване на истинското съдържание. Новите поколения са жадни за качество, но те няма да го търсят по аналогов път. Тези нови аудитории не слушат вече и радио, нито четат вестници, те търсят и са подвластни на съдържание чрез новите технологии. Говоренето за литература има много по-голяма аудитория в интернет. Писателят трябва да намери себе си там. Намислила съм да дам възможност вие, авторите, да четете в рамките на петнайсет минути своите произведения и да видите как ви възприемат в чата, във Фейсбук и в Туитър. Пробвайте се! Не бъдете затворени в миналото... Позволете на аудиторията не просто да ви слуша, а и да участва.“

Ахмет Емин Атасой (Турция, поет и преводач на българска поезия) говори на български език за авторите на Съюза на българските писатели: „Аз съм син на България, независимо че от 25 години отсъствам от родината, аз чувствам, че моите български колеги не са ме забравили. На този свят, ако изчезне слънцето, ще настъпи физическа катастрофа. А ако изчезнат думите, ще настъпи всеобщо полудяване, ние ще объркаме посоките, ще загубим духовната ориентация, онзи духовен баланс, който е най-висша ценност!“

Ричард Хартайс (САЩ, поет): „Това е моето четвърто участие в Софийските международни срещи. Идвах винаги с моя приятел Уилям Мередит. Това са незабравими спомени.“

Марко Бадзато (Италия, поет, прозаик, преводач) импровизира от съвременна гледна точка върху старата африканска поговорка „Бъдещето на света не съществува – единственото бъдеще е миналото“: „Давам си сметка, че думите са станали крайно слаби днес, слаби както импулсите, подавани от сондата „Вояджър-1“, която напусна Слънчевата система и за чиито сигнали са нужни 17 часа, за да достигнат до земята. Днес нашите думи са като тези сигнали. Те витаят като далечно, изкривено ехо в свят, обзет от заглушителен шум, който е негов фон.“

Петер Кюрман (Швеция): „Участвал съм в почти всички предишни срещи, организирани от Любомир Левчев. Най-ценното при тяхното провеждане беше свободният дух – ние можехме да говорим каквото и колкото искаме, независимо от зададената тема. Те ме вдъхновяваха изключително!“

Бети Леон (Израел): „Аз мога да говоря на езика, на който съм говорила 60 години – иврит, но моят роден език е българският. Книгата е къщата на думите. За всички нас те са безценни. Напоследък авторите в Израел са много зле, не получават почти нищо, в България се чете много повече, отколкото в Израел. Но имам надежда, че нещата ще се оправят.“

Павлина Павлова (България, поетеса и белетристка) говори за изместването на ролята на книгата в живота на хората: „Масовият читател днес търси нещо леко и бързо за поглъщане, също както в ресторантите за бързо хранене, след което книгата отива в кошчето за боклук, вместо да се нареди в библиотеката. Именно тази консуматорска същност доведе и до свалянето на писателя от неговия пиедестал. Днес гласът му се чува все по-рядко и все по-слабо. Имаме ли вина? Несъмнено. Ние си мълчим на писалищните маси, не взимаме отношение по проблемите на военните и социални конфликти. Трябва да се въоръжим с точните думи и да се завърнем към своята мисия да будим добротворство, състрадание, милост и любов.“


Поетът Петър Анастасов, който водеше второто заседание на конференцията, закри форума: „Думите са смъртното оръжие на живота. Тези, които държат истински оръжия, се страхуват от думите. А думите не се страхуват от тях. През толкова хилядолетия, войни, насилия, след толкова усъвършенстване на оръжията няма нито една убита дума. Това е прекрасно!“  


Изказвания направиха още: Лъчезар Еленков (България), Драготин Милич Карло (Сърбия), Владимир Барна (Украйна), Корина Штърб Купър (Румъния), Онур Бехрам (Турция), Анжела Димчева (България), Христос Хартомацидис (Гърция), Анелия Янковска-Сенгелевич (България), Костас Кремидас (Гърция), Иванка Денева (България), Йордан Милев (България).


Форумът беше организиран по инициатива на Николай Петев и по повод 100-годишния юбилей на Съюза на българските писатели.

 

Автор: Анжела Димчева
25.09.2013 г. 19:49
Посетено: 1302
Етикети: Петър Анастасов, Павлина Павлова, Марко Бадзато, Ричард Хартайс, Ахмет Емин Атасой, Джак Харт, Ристо Василевски, Георги Константинов, Микола Балтаджи, София 2013, Десета световна писателска среща, Бети Леон, Паулиана Новакова, Клодин Елф, Петър Стоянович
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/17692-svetovni-pisateli-v-sofiya