След-и

Варна – поетичното гнездо на славянството

Есенно издание на фестивала „Славянска прегръдка“ (15-18 септември)

Варна – поетичното гнездо на славянството

На снимката: Всички участници в Седмия международен фестивал на поезията "Славянска прегръдка", Варна, 2013 г. Фото: Валерий Пощаров.


На 15 септември Седмият международен фестивал на поезията стартира в Концертно студио на БНР – Варна с премиера на 5 новоизлезли книги в библиотека „Славянска прегръдка“: „Ранени от СЛОВОТО” от Мина Карагьозова, „Ескизи върху водата“ от Виктор Мелник (Украйна), „Ей, Смърто дърто!“ от Спаска Гацева (България), „Славянски камък“ от Валерий Латинин (Русия) и „Зимни портокали“ от Диана Буразер (Хърватска).

В експозето си председателката на Славянска литературна и артистична академия Елка Няголова каза: „Тази година фестивалът  се осъществява на два етапа – през май и през септември. И докато майският фестивал беше като пълноводна река (повече от 60 поети от 20 страни, представени в 10 града на България), то предстоящият е умъдрен и плодоносен – както подобава на есента.“

След поименно представяне на участниците, първа думата взе Неда Антонова – една от най-известните писателки в съвременна България. Нейната роля беше особена – да импровизира в духа на съвременната притча – да говори за изневярата, но не за баналното житейско „хамелеонство“, а „измяната“, която е по-висшето стъпало на всеки творчески натюрел – изкачването от поезия към проза: „Поезията е нашият вик за взаимност, това е желанието да бъдеш чут, забелязан, харесан, обичан, прегърнат. Поезията е някакъв много силен вътрешен глас, който невинаги ние разбираме и искаме да го изразим за другите... За младия поет не съществува нищо друго освен огромната поетична слава, която го очаква. Но какво става в един момент? Неизвестно, необяснимо, изведнъж поетът отказва да върви напред със сърцето, отказва да пее и плаче, обръща се с гръб към света... Започва да пише романи – един, два, пет, петнайсет... Какво става с поета? Поетът изневерява. Авторът напуска поета, но поезията не напуска автора.“

Поетите с нови книги разказа за пътя си към тази премиера: Мина Карагьозова говори за общата си работа с Елка Няголова, редактираща книгата под напора на февруарските събития; Виктор Мелник – за невероятното творческо сътрудничество с поетесата-преводачка Бойка Драгомирецкая; Диана Буразер – за мечтата си да види своя книга на български език; Валерий Латинин – за вселената от взаимности (преводи и творчество) с три преводачки на неговата книга; Спаска Гацева – за щастието да бъде част от духовното царство на славянството и чрез новата си книга да се впише в хрониката на литературната история.

 

На 16 септември Дом „Кавалет“ стана необичайна театрална сцена, приютявайки нова форма в работата на Славянската академия. Камерната драматургия е извор за комуникативно приложение на поетическото слово, театралните похвати изкушават все повече поетите. Затова и тази идея на Елка Няголова беше адмирирана от всички участници във фестивала. Логото е загадъчно, предизвикателно, изпълнено с жива топлина: ТЕАТЪР В ДЖОБ!

Във фокуса на вниманието беше поетесата и драматуржката от Русия Елена Исаева. Бяха представени откъси от пиесата й „За моята майка и за мен“ – една разтърсваща психологическа история, която прехвърля действието в различни времена от съдбата на героинята, но с акцент върху душевните метаморфози, върху преследващите я изпитания.

„Тази вечер се ражда нещо ново“, каза Елка Няголова. И обобщи основите моменти: „Идеята е да сложим акцент не върху мизансцен, не върху костюмите, а върху словото. Елена Исаева е един блестящ поет. Знае го цяла Русия. Знаете го и вие. Но това, което може би не знаете, е, че тя е един великолепен драматург. По един условен начин ще съчетаем всички изкуства в едно. Тук, на фона на картините на Никола Манев – обичан от ценителите в цяла Европа, визитка на европейската култура – представяме този нов театрален формат.“

Своеобразна кръстница на „Театър в джоб“ стана актрисата Грациела Бъчварова: „Само си помислете какво би била Варна без духовното островче „Кавалет“ (говоря за още малката галерия „Кавалет“)? Там вкусът на Валерий подбираше и представяше десетки творци – от начинаещи художници до класиците в изобразителното изкуство. Там беше духовното островче на града. Елка правеше рецитали на големи поети. Не случайно тя създаде „Славянската прегръдка“, за да имаме днес още един факт, нюанс към културния облик на Варна – Театър в джоб. Словото е откровение, мисъл, бунт, спокойствие, любов... Словото е всеобхватната вселена, събрана понякога в една дума. А моноспектакълът е нещо много сложно. Той е искреност до болка, умение да контактуваш със зрителя. И понеже се намираме във Варна, където всеки кораб се изпраща с бутилка шампанско, за да има попътен вятър – това е и моето пожелание: „Попътен вятър!“

Всеки вариант на „Театър в джоб“ ще мултиплицира авторовия текст с визуални и сценични аксесоари, в които автор, музика, актьори, зрители... са все главни действащи лица, скрити зад своите условни театрални маски.

„Моля, сложете си домината, всички ние – цялата публика – сме Homo ludens – играещият човек“ – така Елка Няголова  даде начало на спектакъла.

Елена Исаева и Елена Верховская четоха два откъса от пиесата, в тъканта на словото се вмъкваше китарата на Исаева, а от оригиналния й костюм (туника с огромни джобове) внезапно изскачаха персонажи-кукли от сюжета.

Впоследствие в четенето се включиха: Виктор Мелник (Украйна), Татяна Житкова (Латвия), Райна Йотова (България), Даниела Стойнова (България).

Търсеният ефект на тази театрална форма е да се преведат пиеси от славянските езици, които да стигнат по някакъв начин до българската публика – не непременно чрез професионалния театър.

 

На 17 септември Аладжа манастир – едно изпълнено с духовна и мистична енергия място – се превърна в сакрална сцена за обединения поетичен дух на гостуващите в България славянски поети. Всички те взеха участие в грандиозен проект, онасловен Международен театър на поезията, чието откриване стана със запалването на символичен огън. В деня на Вяра, Надежда и Любов, и тяхната майка София, в мултимедиен спектакъл прозвучаха в оригинал стихове на поети от България, Русия, Сърбия, Полша, Украйна, Хърватска, Република Сръбска, Латвия... Изящното слово беше тематично допълнено от два църковни хора – Дамски камерен хор „Св. Йоан Златоуст“ и Камерен хор при храм „Св. Атанасий“, както и от изпълнения на саксофон (Красимир Петров), контрабас (Велислав Аспарухов), вокал (Бойка Василева – солистка на Държавна опера – Варна), интерпретация на балетно трио.

На фона на осветените пещери поетите рецитираха сякаш в някакъв магичен транс, получавайки аплаузите на над 100 души, дошли специално за спектакъла.

Този необичаен формат материализира поредния принос на „Славянска прегръдка“ към кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата.

 

 

Автор: Анжела Димчева
21.09.2013 г. 19:15
Посетено: 1194
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/17650-varna-poetichnoto-gnezdo-na-slavyanstvoto