XV Международен симпозиум на International Dostoevsky Society

Забележително участие на Българско общество "Ф. Достоевски" във форума

Международното общество „Достоевски“ (International Dostoevsky Society) е създадено от западни слависти през 1971 г., във връзка със 150-годишния юбилей на писателя. Оттогава на всеки три години в някоя точка на света се провеждат международни симпозиуми, които са най-авторитетните научни форуми в света, посветени на творчеството на Достоевски. Парадоксално на пръв поглед, но едва през тази година, 42 години след началото, симпозиумът (със статуса на световен конгрес) за пръв път се състоя в родината на писателя. Игор Волгин, един от най-авторитетните познавачи на живота и творчеството на Достоевски, остроумно отбеляза първият ден, че „би било много странно, ако симпозиумите, посветени на творчеството на Шекспир, в течение на десетилетия биха се провеждали навсякъде другаде – в Скандинавия, Испания и т.н., но не и в Англия“.

Достоевски събра отново света около името си и с него се завърна у дома: малцина извън специалистите се сещат, че петербургският писател всъщност е роден в Москва. 

XV Международен симпозиум на International Dostoevsky Society (IDS) се проведе от 8 до 14 юли 2013 г. в Москва. Домакин на мащабния форум беше Домът на руската емиграция „Ал. Солженицин“ (Дом русского зарубежья имени А. Солженицына), предложил прекрасни условия на участниците. Домът е олицетворение на промените в Русия (кой доскоро изобщо можеше да си представи, че мащабна институция ще бъде кръстена на името на нобелиста-дисидент, че дори изобщо ще има такава?); тя е олицетворение и на мащаба, замаха, с който се действа в огромната страна. Зданието е специално построено (а не е приспособявано) от прочутия бивш московски кмет Юрий Лужков, затова може да „затвори цикъла“ на всевъзможни мероприятия; разполага с различни по големина зали (за изложби, конференции, тържествени случаи и пр.), свой архив, книжарница, ресторант, дори хотел. Намира се в знаково място в центъра на Москва – в непосредствена близост до Таганския площад и знаменития в близкото минало „Театър на Таганка“ на Любимов с незабравимия Владимир Висоцки. Не е за пропускане и фактът, че срещу Дома се намира храмът „Успение на пресв. Богородица“ (в Гончарах), който през 1948 г. е предаден от патр. Алексий I за българско представителство (подворие) към Московската Патриаршия. И, последно, в Дома работят квалифицирани и мотивирани специалисти, които направиха всичко възможно престижният научен форум да се превърне в истински празник (специално да отбележа заслугите на Игор Тетерев). 

Организацията на симпозиума беше перфектна; не ще и съмнение, че за домакините беше въпрос на чест да осигурят най-добрите условия за форума и участниците. Съпътстващата културна програма беше забележителна, заслуга за което има и Държавния литературен музей. Проф. Владимир Викторович организира незабравима екскурзия до Даровое – семейното имение на рода Достоевски – там, където малкият Федя е прекарвал летните месеци и като всяко дете е трупал впечатления за цял живот. 

Темата на московския симпозиум беше „Достоевски и журнализмът“; в центъра на вниманието беше публицистиката на автора, най-пълно концентрирана в знаменития „Дневник на писателя“. По тази причина, а и поради мястото на провеждане на симпозиума, толерирани бяха теми, свързани с релацията Достоевски – Солженицин. Естествено, проблематиката на докладите беше несравнимо по-широка и богата и практически засегна всички аспекти на достоевистиката.

„По списък“ в симпозиума трябваше да участват 141 учени от цял свят – 67 от Русия и страните от ОНД, 39 от Европа и 35 от Америка и Азия; естествено, както винаги, по различни причини някои от предварително селектираните имена (в това число и от България) не успяха да пристигнат. Няма нищо странно и неестествено в подчертаното и доминиращо присъствие на домакините в Москва; трябва да се отбележи обаче отсъствието на каквото и да било високомерие или стремеж към превъзходство, русите се променят. Ако на предния симпозиум в Неапол цареше многоезичие, то сега руският и английският напълно иззеха пространството за общуване (някои от участниците дори предвидливо смениха предварително заявения английски с далеч по-комуникативния в случая руски). Извън Русия най-забележимото национално присъствие навярно беше онова от САЩ и Япония. Сред американците се открояваха Дебора Мартинсен, досегашен президент на IDS, Бил Тод (Харвард), И. Рейфман; сред японците – Т. Киносита, Т. Мокизуки, младата и симпатична Кидера Рицуко. Традиционно запомнящо се участие имат някои школи в русистиката, като италианската или унгарската, но влиянието на Достоевски е забележимо и в Испания и Англия, Аржентина и Бразилия, Австралия и Нова Зеландия. Проф. Ирен Зохраб от Университета „Виктория“ в Уелингтън всъщност беше единственият участник в симпозиума, непосредствен свидетел на цялата история на IDS от 1971 г. до днес... Като стана дума за „ветерани“, няма как да не споменем активното участие на един от лидерите на Тартуско-Московската школа проф. Борис Егоров, смятан днес за „патриарх на руската хуманитаристика“, както и на проф. Нина Буданова, която авторът на настоящите редове пък публично нарече „матриарх на съвременната достоевистика“.

На подобни световни форуми учените представят не толкова страните си, колкото самите себе си, постиженията си, своя собствен хоризонт и „осанка“. Симпозиумите са чудесна сцена за дебют на млади и талантливи изследователи, които с участието си на един тъй авторитетен форум надвиват над страховете си, получават увереност  и силен стимул за бъдещето. Тук непременно трябва да бъде отбелязан блестящият дебют на Алесандра Визинони (Бергамо, Италия), която до голяма степен е българско откритие и ще бъде гост на Българско общество „Достоевски“ през новия сезон 2012/2013.

Международното Общество „Достоевски” е демократична структура, свободна научна „корпорация” и това най-добре се проявява на неговата Генерална асамблея – върховният управителен орган на IDS, който винаги се свиква на четвъртия ден от форума. Симпозиумите дават импулс за развитие на „мрежата“ от национални/регионални общества; така например на предния симпозиум в Неапол беше обсъждана по принцип идеята за създаване на Българско общество „Достоевски“, реализирана година и половина по-късно (5 декември 2011 г.). Като стана дума за Българското общество, непременно трябва да отбележим официалното му приемане на 11 юли като асоцииран член на International Dostoevsky Society. На Генералната асамблея думата бе дадена на националния представител Е. Димитров, който представи дейността на Българското общество и подготвяния първи том от Алманаха на Обществото. Речта му предизвика силен отклик сред присъстващите учени от цял свят.
 
В симпозиума участваха двама представители на Българско общество „Достоевски“ – Емил Димитров, председател на Обществото, и Владимир Донев (Великотърновски университет). Е. Димитров беше водещ на секция през втория ден на Симпозиума и изнесе доклад на тема „Достоевски и романът-икона”, с който проблематизира известните досега „формули“ в достоевистиката („роман-трагедия“ на Вяч. Иванов и „полифоничен роман“ на М. Бахтин). Романът на Достоевски е роман-икона не в смисъла на сакрален предмет, а поради това, че е построен върху същите принципи, върху които се основава иконата – принципът за обратната перспектива, принципът за обективността на изображението и принципът за включеността на читателя. Тезата е част от по-общата концепция на автора за онтопоетиката на Достоевски, която постепенно започва да си пробива път и да бъде схващана от научната общност като нова, оригинална концепция.

Е. Димитров участва активно и в кръглите маси на симпозиума, като в изказването си за съотношението между художественото творчество и публицистиката на Достоевски предложи те да бъдат разглеждани не в съответствие с принципа на непротиворечието, а с този на допълнителността: става дума за относително самостойни сфери и за различни употреби на словото. Ораторът предложи някои свои тези за същността на публицистиката и свърза проблематиката на руската с тази на българската литература.

В рамките на специален панел за презентации на нови книги Владимир Донев представи книгата си „Александър Солженицин. Класика срещу канон“ (Фабер, 2011). Той се вписа в основната насока на симпозиума и с доклада си на тема: „Достоевски и Солженицин: „Един ден на Иван Денисович“ в светлината на „Записки от Мъртвия дом“. Докладът прозвуча първо на майското заседание на Българско общество „Достоевски“ и разглежда дълбинната алегорична основа в сюжетите на повестта „Един ден на Иван Денисович“ от Александър Солженицин и романа „Записки от Мъртвия дом“ на Достоевски чрез анализ на символиката в определени общи сцени, мотиви, персонажи, особености на хронотопната организация в двете произведения. Сюжетът за слизането в ада на каторгата и лагера разкрива черти на метафизична нагласа при двамата писатели. Набелязват се основните трансформации в художествения модел carmen horrendum – „страшно повествование“ по знаменитото определение на А. Херцен за поемата „Ад“ на Данте, в поетиката на „Записки от Мъртвия дом“ и лагерната проза на Солженицин.

Представянето на българските участници бе оценено много високо, израз на което бяха и поканите за участие в нови форуми. Резюметата на двата доклада са публикувани на руски и английски в материалите на Симпозиума.

Общото мнение бе изразено от един от водещите руски специалисти Борис Тихомиров: „Българското общество „Достоевски“ ... внесе забележима и изразителна багра в празника на световната достоевистика“.

Не съм почитател на „бозавия патриотизъм“ (навярно така трябва да се преведе руският израз „квасной патриотизм“); няма обаче да скрия, че е приятно усещането, когато виждаш българското име да се произнася с уважение. Подобни факти трябва да се маркират: основанията за прословутата ни „национална гордост“ не са кой знае колко и какви. 

Следващият, XVI Международен симпозиум на International Dostoevsky Society, ще се проведе през 2016 г. в Гранада, Испания.

Автор:

Българско общество "Ф. Достоевски"

Публикация:

08.08.2013 г. 16:47

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Владимир ДоневЕмил ДимитровМоскваБългарско общество Ф. Достоевски

International Dostoevsky Society

XV Международен симпозиум

Посетено:

1722

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/31/news/17461-xv-mezhdunaroden-simpozium-na-international-dostoevsky-society