След-и

Златото, от което е изтъкана музиката

Премиера на "Пръстенът на нибелунга" в София

Златото, от което е изтъкана музиката

На снимката: Част от участниците в "Рейнско злато". Фото: Анжела Димчева


В съботната вечер софийската публика и почитателите на Рихард Вагнер от 7-8 държави (Япония, Германия, Австрия, САЩ, Италия) препълниха залата на Софийската опера за грандиозния спектакъл „Рейнско злато“ – първа част от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, която за първи път в България и на Балканския полуостров се поставя изцяло и едновременно, и то само от български екип.

Продуцент и автор на проекта е директорът на Операта акад. Пламен Карталов: „Едва ли точно съзнавах накъде тръгвам в намерението си... Но успяхме! Създадохме българска постановка със същите гласове, които пеят толкова добре италианската и руската класика.“ Премиерата на тетралогията е в месеца, когато Вагнеровите общества по света честват 200 години от рождението на своя патрон.

„Рейнско злато“ държа три часа в магнетичната си прегръдка публиката с блестяща сценография, режисура, перфектна вокална техника на главните изпълнители: Николай Петров (Вотан), Даниел Острецов (Логе), Бисер Георгиев (Алберих), Румяна Петрова (Фрика), Силвана Пръвчева (Фрая). Видя се, че по отношение на мултимедиийните ефекти, трансформацията на декора (огромният пръстен се превръща в път, после в пещера, после в лодка), постоянната кинетичност на сценографията, тази постановка се изравнява с образците на оперните театри в Европа. Нашите певци отдавна вече не са само гласове – трите млади изпълнителки в ролите на рейнските русалки показаха и омагьосващ тембър, и акробатичност, и чар, и балетни умения. До 29 юни зрителите в София ще се насладят и на останалите три части от „Пръстенът на нибелунга“: „Валкюра“ (23 юни), „Зигфрид“ (26 юни), „Залезът на боговете“ (29 юни). Всяка от тези три части е с продължителност 6 часа, но това не е проблем за любителите на Вагнеровата музика.

Общо 350 души (солисти, хор, балет, режисьори, диригенти, концертмайстори, художници, корепетитори, сценични работници) работят неуморно за този мащабен проект, наречен от самия композитор „Четири фестивални вечери“.

Всичко това е възможно благодарение на Столична община, програма „Култура“, БНТ, БНР, TV1, actualno.com и Kafene.bg.


***

Още за Рихард Вагнер:

Целият свят сега обръща поглед към Вагнер. В родния му град Лайпциг се откри негов паметник. Музикалните канали в Германия предават нонстоп негови творби. Роден на 22 май през 1813 г., той дебютира като оперен диригент с „Дон Жуан“ през 1834 г. Същата година се запознава с Мина Планер и през 1836 г. се жени за нея. През 1837 г. двамата заминават за Рига, където той става музикален директор. През 1839 г. бягат от Рига поради дългове. Пътуват през Дания и Норвегия до Лондон, пристигат в Париж. Същата година Вагнер се запознава с Хайне, а на следващата – с Ференц Лист. Именно в Париж написва „Летящият холандец“. Но тежките финансови проблеми не оставят композитора и през 1842 г. двамата съпрузи се местят в Дрезден. Там творецът поставя „Риенци“, а на следващата година и „Летящият холандец“, което му донася назначението капелмайстор. През 1841 г. Вагнер се запознава със Самуел Лер, който му дава идеи за нови оперни теми, базирани на средновековната немска литература, по-късно се запознава с Бакунин. През 1849 г. композиторът участва в Дрезденското въстание, едва се спасява от арест и с помощта на Ференц Лист емигрира в Швейцария. Тук се увлича по произведенията на Шопенхауер, изучава симфоничните поеми на Лист, чете „Въведение в историята на индийския будизъм“ от Йожен Бюрнуф. Самият Вагнер написва през 40-те и 50-те години на 19. век множество есета, разкази, поеми, либрета и естествено – сонати и опери („Танхойзер“, „Тристан и Изолда“). Тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ е започната още през 1848 г. с либретото за „Смъртта на Зигфрид“, продължава с композирането на „Валкюра“ (1854), „Зигфрид“ (1857), „Рейнско злато“ (1869). Окончателно тетралогията е завършена със „Залезът на боговете“ през 1874 г. Междувременно Вагнер се влюбва в Козима фон Бюлов (1857), разделя се с Мина и много години по-късно се жени за Козима (1870), от която има и няколко деца – Изолда, Ева, Зигфрид. През 1871 г. Рихард и Козима посещават Байройт. Градският съвет им предлага земя, на следващата година започва строежът на прочутия Фестивален театър в Байройт. През тези последни години от живота си Вагнер е близък с Ницше. Композиторът умира във Венеция на 13 февруари 1883 г., погребан е в Байройт на 18 февруари. Последното есе, което пише, остава незавършено – „За женското начало в човешкото общество“. 

Автор: Анжела Димчева
23.06.2013 г. 19:22
Посетено: 1603
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/17292-zlatoto-ot-koeto-e-iztakana-muzikata