След-и

Сближението на културите – кауза на славянството

Премиера на "Ранени от Словото" – нова книга на Мина Карагьозова

Сближението на културите – кауза на славянството

Елка Няголова подарява на Мина Карагьозова оригинална графика, дело на доц. Диана Стоилова. Фото: Анжела Димчева


В сърцето на безкрайния слънчев връх – 21 юни, когато и денят не иска да се оттегли, не искаха да си тръгнат от литературната фиеста в Хасково и десетките приятели на Мина Карагьозова, изпълнили залата на читалище „Заря“, отрупали я с цветя и подаръци по повод представянето на „Ранени от Словото“, издание на Славянска литературна и артистична академия – Варна.

След като организира едночасова пресконференция в Регионалната библиотека, директорката Тонка Койчева влезе и в ролята на водеща по време на премиерата.

Първа говори Елка Няголова. В експозето си тя умело съчета литературни и обществени постижения на града и неговите творци:

„Виновницата за този празник днес е поетесата, публицист, литературен критик, преводач, председател на Радетелския клуб на славянството във вашия град – Мина Карагьозова. Благодаря на община Хасково и Регионалната библиотека, че припознаха каузата на Славянска академия като своя! Точно преди една година основахме тук Радетелски клуб. Печатният орган на Славянска академия е сп. „Знаци“ – в брой 1/2013 ние отделихме специално внимание на хасковските автори: публикувахме интервю с кмета Георги Иванов, имаше спомени за „Южна пролет“, стихове от Ивайло Балабанов, Мина Карагьозова, Ели Видева, Червенко Крумов, един великолепен разказ от Иван Митев.

В статута на Славянска академия има едно правило: когато наши автори са награждавани на международни фестивали (независимо дали български или чуждестранни), те добиват правото да им бъде издадена книга в България, в библиотека „Славянска прегръдка“. Така вече над 50 книги (преводни и оригинал) излязоха в нашето издателство. Книгата на Мина Карагьозова беше оценена като изключително приносна – за националната ни литература и за общославянската кауза.

Може би трябва да почнем от кода „ранени от словото“. В тези сгъстени от емоция страници има философия, житейски и литературен опит, драматургичност, ясно разбираема визия, позиция за мястото и ролята на поета!

„Ранени от словото“. Да, всеки, който посегне към словото, е като славея, който се убожда на розата. Но точно то предизвиква песента на славея. Който посегне към словото, го изстрадва... Това е една друга поетическа реалност, която, сложена върху белия лист, придобива върховно въздействие...

За първи път в нашата съвременна литература някой тръгва да обобщи своите видения на тема „сближение на култури“ на база славянство. Опорните точки на Мина минават през различни времена. И не времевото вглеждане е същественото за нея, а важността на посланието, разбирането, че езикът – това е нашата държавност. И в този смисъл книгата се явява пророческа за новия проект на Славянска академия „Език мой – мое отечество“. Авторката се разхожда свободно през епохите: ту е по времето на богомилите, първите вестители на светлината, ту е във времето на Толстой и толстоизма в България, после се срещаме с дъновистите, другите предтечи на светлината, осмислили ролята на славянството въобще в световната култура. И стигаме до Дора Габе – една от първите жрици на славянството, превеждаща наши поети на славянски езици и представяща полската поезия на български език...

Мина Карагьозова успява дълбоко, интелигентно да позиционира тези воини на светлината...

А в третата част тя е събрала есета за творци от Южна България – добронамерено ги е прочела и тълкувала, вземайки от всекиго най-ценното... Мисля си, че литературните салони у нас имат един голям недостатък: огледалата в тях са замъглени от нарцистични вглеждания на определени лица, от невъзможността да се зарадваш, когато на съседната улица е изгряло слънце, от себичността... А Мина избърсва огледалата на литературните салони, за да се видят значимите творци, независимо къде живеят те – дали в столицата или извън нея, защото духовните процеси не подлежат на такова географско райониране. И всичко това тя го прави с любов. Позитивизмът е най-ценното в тази книга!“

Елка Няголова подари на Мина Карагьозова графика (с техника суха игла), създадена от голямата българска художничка доц. Диана Стоилова.

Още за акцентите в книгата говори авторката на послеслова Анжела Димчева:

„Вие безспорно познавате много по-добре от мен Мина Карагьозова – като човек, поет, творец, преподавател, въобще личност, съпричастна към болките, проблемите, красивото и не дотам красивото в бита, обществените отношения и културата на вашия град.

Аз съм по-скоро страничен наблюдател – проектирам образа й чрез опознаване на творчеството й и чрез рефлексията на нейното позициониране в интернет пространството, наблюдавайки как тя комуникира с думи и дела във Фейсбук, на събранията на Съюза на българските писатели, на обществени форуми – например на международните фестивали „Славянска прегръдка“, на различни премиери и четения. Мина Карагьозова, дори когато мълчи, казва недвусмислено своето мнение с излъчването си. Тя е диалогична фигура, която откликва без никакво лицемерие на ежедневните катаклизми в живота ни – тя е една оголена рана на времето, на българското като пространство, език, стил и идентификация. На моменти имам чувството за отрезвяване, дори парадоксално учудване как е възможно бунтът й срещу подменянето на истинските стойности в живота да се превръща в нейна лична психодрама. До такава степен тя страда за омаскарения образ на родината ни, за необяснимия диктат на пошлото над автентичните български и славянски достижения. Тя – като поет и жена – би простила всичко, но не и ограбената възможност за обич между хората. Затова и отправя едни толкова чисти молитви в поезията си: „О, Боже, нека станат мойте писмена / и стиховете ми на хляб и вино!“

Мина Карагьозова благодари на всички, които „жертваха времето си, за да дойдат тук в тази екстремна жега и да донесат своята светлинка и любов“. После прочете предговора към книгата си  – послание към читателя, в който се казва:

„Двадесет и първи век принадлежи на славянството. До момента България успешно изпълнява ролята на духовен кредитор на света и славянството. През хилядолетията славяните са били победители, победени, поробени, свободни, разединени и обединени... Големи са превратностите на историческата им съдба. Но там, където славяните са били винаги единни, е славянската „държава на духа“. (...) Аз припознах тази държава като своя Родина – Родината на моя дух."

 

Автор: Анжела Димчева
23.06.2013 г. 18:05
Посетено: 1030
Етикети: Анжела Димчева, Елка Няголова, премиера, есеистика, публицистика, литературна критика, нова книга, Мина Карагьозова, Славянска литературна и артистична академия - Варна, Ранени от Словото
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/17285-sblizhenieto-na-kulturite-kauza-na-slavyanstvoto