Ефирно синя поетическа реалност

Калин Терзийски и Илеана Стоянова по време на премиерата. Фото: Анжела Димчева

Ако още някой се съмнява в съществуването на действителните миражи, в които пулсира мисъл, говори кръв, танцуват маски и се прегръщат очаквания, то трябва бързо да разгърне една нова стихосбирка. Тя се появи преди дни и нейната жива плът беше „вкарана“ във виртуозен театрален екзерсиз от авторката Илеана Стоянова и нейния колега, известния белетрист Калин Терзийски. Това се случи на премиерата на книгата „Острови от кобалт“, събрала близо 80 почитатели на поезията в галерия-книжарница „София прес“ на 19 юни 2013 г.

В партньорството на двамата писатели се видя как представянето на една книга може да бъде нещо повече от литературно четене, трансформирайки се от авторски текст в диалогичен диптих, в който всеки и държеше в ръце ролята си, и се превъплъщаваше в духа на поетическите персонажи – извън времето и историята, но въпреки това точно тук и сега.

Илеана Стоянова:

„Достигнах ли „островите от кобалт“ – мислите в мерена реч, които блестят в кобалтовосиньо? Островите от кобалт, които ту се появяват на повърхността като миражи, ту потъват под пяната на вълните. Кой може да  ми каже със сигурност? Понякога ги виждам, съвсем реални са, понякога се скриват недоизказани като недовършена фреска. Този живот няма да ми стигне да плувам към тези острови. Само насън ги виждам: ярко сини са и ме заслепяват. Когато отворя очи – няма ги. Да продължа ли да плувам в океаните на словото, питам читателите и приятелите си?“

Калин Терзийски:

„Илеана Стоянова, една красива поетична душа, ме помоли тази вечер да бъда нейният Хемингуей. И аз бръкнах в гардероба си, извадих велурени обувки, раирана фланелка и си купих един каскет. Надявам се не само това да ме доближава до Хемингуей... Тази вечер е вечер на красивите думи. Аз от доста време съм претоварен от думи човек... Случва се така: Около тебе летят хиляди думи и те са толкова кухи, че те удрят като празни кашони, нараняват те с ръбовете си, но не много, а те правят раздразнителен, дребнав. Много празнота и безсмислие има, вие го усещате също като мене...

Днес е време на демокрация, на плурализъм, което е една многотия, множественост на мненията, всеки може да си говори каквото си иска, а повечето хора реално говорят глупости. И тогава ти се иска някой да върне на думите красотата, смисъла и дълбочината. Да не бъдат думите нещо, което ни зарива и удавя всеки ден. Надявал съм се, че ще срещна някого, който подобно на мене иска да влага смисъл в думите. Прочитайки стихосбирката на Илеана, открих, че тя е наистина моя сестра в думите, човек, който не си играе с тях и не заразява атмосферата с излишни думи. Такава близост, такова топло чувство, сродство и чувство за съплеменност се роди у мене... Това е възхитително усещане, не се чувстваш така сам...“

Последва своеобразно „отключване на стаите“ на поети от световната класика – Илеана Стоянова и Калин Терзийски четоха стихове от новата книга, с прескачане във времето от близо два века: „Стаята на М. Ю. Лермонтов“, „Живот“, „Стаята на Емили Дикинсън“, „Спомен в пръстите“, „Стаята на Анна Ахматова и Амадео Модиляни“, „Любейки Хемингуей“, „Племенни обвързаности“...

Така двамата творци преплетоха двете линии на книгата – посланията на класиката и оголените рани на днешната прагматична, непоетична действителност.

В интермедиите на поетичния диалог се включваха с музикални пиеси Румен Спасов и Даниела Пенева.

Поетесата Виолета Христова прочете едно изключително прочувствано, есеистично писмо-анализ на Валери Станков до Илеана Стоянова, което вече е хит във Фейсбук, а в него се казва: „Знам цената на литературните безмълвия. Знам също, че не е нужно да опашеш на кръста си шахидски пояс, за да ги взривиш. Понякога по-добра работа върши едната блага дума. И въпреки че днес не е много време за поезия, прочетете, моля ви, тази книга – „Острови от кобалт“, прочетете и другите нейни книги. Илеана Стоянова нищо друго не иска от нас.“

За авторката свои мисли споделиха още: Илиана Илиева и Петър Андасаров.

Да аплодират появата на „Острови от кобалт“ и да получат автографи бяха дошли десетки колеги-писатели, сред които бяха: Георги Константинов, Бойко Ламбовски, Атанас Капралов, Виктория Катранова, Аксиния Михайлова, Георги Драмбозов, Диана Димих, Мария Митева и др.