След-и
Не ми остана време за омраза...
Премиера на "Време за песен" от Петранка Божкова
Петранка Божкова чете стихове от новата си книга. Фото: Анжела Димчева
Духът на Добруджа се всели за час на втория етаж на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, благодарение на изпълнените с позитивна енергия, светлина и хармония стихове на Петранка Божкова. За премиерата на новата й книга „Време за песен“ на 3 юни тук бяха дошли десетки добруджанци, нейни колеги от Великотърновския университет, сегашни студенти, писатели от Съюза на българските писатели и от Сдружението на българските писатели.
Представянето се водеше от проф. Боряна Христова, директор на Националната библиотека. Рециталът на авторката (избрани стихове от новата книга и съвсем нови творби) се прекъсваше и допълваше сполучливо от изпълненията на Росица Бояджиева (флейта).
За книгата и нейните послания подробно говори Драгомил Георгиев, критик от Добрич:
„Този, който прочете стиховете на Петранка Божкова, ще усети възможността да общува с жената – българка, европейка, добруджанка, гражданка на света. Нейната поезия произлиза от дълбоко националните традиции на народната песен, на големите наши поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна, както и черпи сила от видните съвременни поетеси – Лиляна Стефанова и Станка Пенчева. Същевременно това е изключително самобитна поезия. Кои са основните й сюжети? Преди всичко това е богатството на родната поетична традиция – от народната песен, през Вазов и Ботев, до съвременните поколения. В нашето съзнание песента е един интимен код – а в песента на Петранка има послания, богатство на емоциите, национално идентични сюжети, но и лично страдалческо интерпретиране на битието и съдбата. В тези нейни микроразкази има история на душата, на болката, на мъката... В нейните стихове виждаме една млада, фина, феерична българка. Но виждаме и другото й лице – поуморената българка, която носи трънче в окото, трънче в душата, правещо я по-мъдра, състрадателна, грижовна майка и съпруга, добродетелна личност. Кое обаче й дава невероятната издръжливост? Принадлежността към българското, верността към семейството. Тези два приоритета я издигат над трудностите, те не позволяват духа й да бъде пречупен. Тя си задава въпросите за мисията на жената и намира техните отговори.“
Камелия Койчева, заместник кмет на Добрич, говори за онова така необходимо единение на творците и културните институции в страната ни, което ще е гарант за просперитета на нацията ни: „Пристигайки от Добруджа, ние бяхме сигурни, че ще срещнем топлината и разбирането, сърцатостта, ерудицията и деликатността на целия екип на проф. Христова. Ние сме от много години заедно, проф. Христова е гостувала многократно в Добрич с нейни академични слова, и нека днес тази премиера бъде отправната точка на тази заедност, която да бъде стожерът на българщината и културата. България е древна държава, но като че ли ни липсва гордо изправената глава, за да заявим своето присъствие. Да докажем, че няма малки и големи народи, а можещи и такива, дали нещо на света!“
Стиховете на Петранка Божкова покориха публиката с техния естествен диалогичен ритъм, с ефирността на метафоричните й находки, с непретенциозната песенна метричност и добронамерения разговор за човешкото, в който всеки би заявил: „Не ми остана време за омраза.“
Петранка Божкова
ВРЕМЕ ЗА ПЕСЕН
„Всичко си има време,
време има за всяка работа под небето“
Еклесиаст
Дошло е време да се разплатим –
със себе си. За всичко. До петаче.
Животът се изнизва като дим.
Живот ли беше, или куп задачи?
Градих тъй както мога – слепешком.
Със счупени игли съшивах ризи.
Сега в прозорците на моя дом
понякога и зимно слънце влиза.
Лекувах рани с песни и треви –
а раните все по-дълбоки зеят.
Една внезапна болка ме преви,
а аз си мислех – вечно ще живея...
Обичах както мога – до живот.
Не ми остана време за омраза.
Мълчах години – с този тъжен ход
копнеех тишината да опазя.
Вървях по пътища без пътен знак,
с ожулени нозе заспивах нощем.
Насън летях към неизвестен бряг,
сега се питам: има ли го още?
Говорех, както мисля. Оцелях.
Все исках нещо истинско да кажа.
Простете ми, ако това е грях.
И забравете – ако е неважно.
И търсих до безкрайност светлина.
И губех път към цветните миражи.
Събирах камъни, но на война
не тръгнах – исках само да съграждам.
Пилеех чувства, а пък за кураж
не знам дали съм скътала и шепа.
По-лек ще е последният багаж,
ако превърна спомените в пепел.
Дошло е време думи да редим –
за песен и за плач, или за двете.
А после? После пак ще продължим.
Нали и п о с л е слънцето ще свети?
Новата стихосбирка е дело на издателство „Българска книжница“, 2013 г.
***
Петранка Божкова е родена в с. Лясково, Добричка област. Завършила е Великотърновския университет „С. Св. Кирил и Методий“, специалност българска филология. Издала е поетичните книги: „Но чудо няма!“ (1992 г., ИК „Няголова“), „Пепел от илюзии“ (1997 г., Изд. „Български писател“), „Брод към небето“ (2002 г. ИК „Няголова“), и „Думи по пътя“ (2007 г. ИК „Захарий Стоянов“). Автор е на сценариите за документалните филми „Почакай, слънце!“ (2003), посветен на Дора Габе, и „Чешма да съградиш!“ (2009) – за белокаменните чешми в Добруджа.
Носител на Първа награда от Първия национален поетичен конкурс „Христо Фотев“, 2006 г., и на още десетки награди от национални конкурси за поезия.
Член на СБП, на СБЖ и на Сдружението на писателите – Добрич. Работи като кореспондент на Радио Варна в Добрич.